Виктор Корчной

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Корчной
Victor Korchnoi.jpg
Корчной през 1993 година
Информация
Държава Флаг на Швейцария Швейцария
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден 23 март 1931 г. (1931-03-23) (83 г.)
Ленинград, СССР
Звание гросмайстор
Световен шампион за ветерани над 60 г. (2006)
ЕЛО 2499 (май 2014)
Най-високо ЕЛО 2695 (1979, 1980, 1981-07)
Място в света 88-89 - за всички времена
Място в държавата 1 - за всички времена

Виктор Лвович Корчной е съветски и швейцарски шахматист и шахматен теоретик от еврейски произход. [1]
Носител е на Шахматен Оскар за 1978 г.

Три пъти е финалист за световната титла. Заедно с Паул Керес са определяни като най-силните шахматисти, който никога не стават световни шампиони.

Световен шампион за ветерани над 60 г. през 2006 г.

Виктор Корчной е световен рекордьор по броя на изиграните партии. Записани са 4460 негови партии, от тях 4159 в официални срещи, което е най-големият архив в света за всички времена. До 2014 г. е изиграл повече партии от колкото световните шампиони Анатолий Карпов (втори в класацията с 3505) и Хосе Раул Капабланка (792) взети заедно. От всички шахматисти в света Корчной е постигнал в официални срещи най-много победи - 1717 и най-много ремита - 1759 [2].

Съветски период[редактиране | edit source]

Роден е на 23 март 1931 г. в Ленинград, Русия. Научава се да играе шах на 7 години. Дипломира се в Ленинградския държавен университет със специалност история. В началото на кариерата си играе в агресивен контраатакуващ стил, но постепенно се развива като всестранен играч от типа на Боби Фишер. Става четири пъти шампион на СССР1960, 1962, 1964/1965, 1970; 3 пъти вицешампион - 1961, 1954 - 2-3 място с Тайманов, 1973 - 2-6-то място; през 1952 г. заема 6-о място; 1954 - 4-то място; 1966 - 3-5-то място с Тайманов и Гисплис. В състава на съветския сборен отбор е победител на шахматна олимпиада 6 пъти.

Koрчной в Aмстердам, 1972 г.

На олимпиадата в Ница през 1974 г. играе на 2-ра дъска след Карпов. Участва в турнири на претендентите за световен шампион през 60-те и 70-те години.

Играл е три мача за световната титла срещу Анатолий Карпов и губи и трите. През 1974 г. отстъпва с минималното 11,5:12,5 (+2, -3, =19) във финала на претендентите, който се оказва финал за титлата след неявяването на Фишер.

Швейцарски период[редактиране | edit source]

Поради конфликт със съветската шахматна федерация не се завръща в СССР от турнир в Амстердам през 1976 г., за което 2 год. по-късно е лишен от съветско гражданство. Установява се в Швейцария, където получава политическо убежище и гражданство. Жена му и синът му са спряни от присъединяване към него от СССР и емигрират едва години по-късно, след като синът му е излежал 2,5-годишна присъда в лагер за отказ да постъпи в Съветската армия. За това Корчной обвинява Анатолий Карпов. [3][1]

Играе на международни турнири под знамето на Швейцария, но в кандидатските мачове и финала срещу Карпов през 1978 година участва без държава. През 1978 г. играе мач за световната титла срещу Карпов в Багио, Филипините. Регламентът е игра до 6 победи, като равенствата не се зачитат. Мачът продължава 3 месеца и Корчной губи отново само с 1 точка - 5:6 при 21 ремита. Този мач е един от най-спорните в историята на мачовете за световната титла по шахмат. Мачът се запомня с много съмнения в честността си. Корчной твърди, че д-р Жуков се опитва да помага на Карпов като хипнотизира Корчной по време на партиите. От своя страна Корчной използва огледални очила, за да отбягва хипнотизиращите му погледи. Корчной предлага и да играе под пиратския флаг, когато му е отказано да играе под швейцарското знаме. Има съмнения, че киселото мляко на Карпов е използвано за предаване на съобщения, а Корчной кани двама местни магьосници (съдени за опит за убийство) като членове на екипа си. [4]

През 1978 г. на Виктор Корчной и присъдена най-високата награда в шаха - "Шахматен Оскар".

Третият мач за световната титла между двамата е през 1981 г. в Мерано (Италия). Този път психологическото предимство е на страната на Карпов след като на синът на Корчной вече е арестуван за укриване от задължителна наборна военна служба и излежава присъдата за това. Корчной губи мача след 2 победи, 6 загуби и 10 ремита и отново не успява да отнеме титлата. [1]

В следващия цикъл за световно първенство през 1983 г. губи на полуфинал на претендентите от Гари Каспаров с 4:7.

В интервю за Sports Illustrated през 1990 г. Корчной нарича Карпов „врага на живота си“. [1]

През 1990 г., заедно с други дисиденти, обявени на времето за врагове на Съветския съюз, Корчной е реабилитиран, възстановено му е гражданството на СССР, но не се завръща [1], макар че често посещава Русия за участие в турнири.

През 1999 г. Корчной побеждава Спаски в блиц-мача в Санкт Петербург по случай 275-годишнината на университета.

През 2005 г. Корчной става шампион на Квебек, като печели откритото първенство в Монреал.

През септември 2006 г. в Арвиер Италия при своето единствено участие на Световното първенство за ветерани над 60 г. ("сеньори") Виктор Корчной става световен шампион. Той побеждава в 9 партии, 4 завършва наравно и без нито една загуба на 75 години печели своята първа и единствена световна шампионска титла.

Корчной в Цюрих през 2009 г.

През януари 2007 г. той е най-старият шахматист в ранглистата на ФИДЕ Топ 100, където заема 85 място. Вторият по възраст в този списък, Александър Белявски, е на 53 г., с 22 години по-млад от Корчной.

През 2009 г. на 78-годишна възраст става шампион на Швейцария по шахмат.
През 2011 г. Корчной е още активен състезател в световния шахмат и в Гибралтар побеждава с черните фигури 18-годишния Фабиано Каруана, който има ЕЛО 2700 и е със 61 години по-млад от него.

Уменията на Корчной зад дъската му носят положителен личен баланс срещу световните шампиони Тал, Петросян и Спаски и равен баланс срещу други двама световни шампиони – Ботвиник и Фишер.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д No Longer A Nonperson - статия в Sports Illustrated от 1 октомври 1990 г.
  2. chessgames.com, Viktor Korchnoi, 01.05.2014 - шахматни партии на Виктор Корчной
  3. KORCHNOI BIDS FOR CHESS TITLE KARPOV HOLDS - статия от Робърт Бърн в Ню Йорк Таймс от 1 октомври 1981 г.
  4. ((en)) World Chess Championship 1978 Karpov - Korchnoi Title Match Yogurt, Parapsychology, Ananda Marga, ... - От marks-weeks.com, посетен на 14 май 2010 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]