Боби Фишер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боби Фишер
Robert „Bobby“ Fischer
Bobby Fischer 1960 in Leipzig.jpg
Роберт Фишер на олимпиадата в Лайпциг, 1960 г.
Информация
Държава Флаг на Исландия Исландия
Бивш състезател на Флаг на САЩ САЩ
Роден 9 март 1943 г.(1943-03-09)
Чикаго, САЩ
Починал 17 януари 2008 г. (на 64 г.)
Рейкявик, Исландия
Звание гросмайстор (1958)
Световен шампион 1972-1975
Най-високо ЕЛО 2785 (юли 1972)
Място в държавата 1-во

Роберт Джеймс „Боби“ Фишер (на английски: Robert James „Bobby“ Fischer) е 11-тият световен шампион по шахмат[1] и единственият американски шахматист, спечелил това отличие. Той е първият водач на световната ранглиста след 1970 г. откакто световната шахматна федерация ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО като мярка за силата на шахматистите. С постигнатата резултатност от всички изиграни партии 72,2 % заема 4-то място в света след Пол Морфи (84,6 %), Хосе Раул Капабланка (73,8 %) и Александър Алехин (72,8 %). Считан е за един от най-силните шахматисти за всички времена.

Носител е на Шахматен Оскар за 1970, 1971 и 1972 г.

Биография[редактиране | edit source]

Боби Фишер е роден на 9 март 1943 г. в Чикаго. Неговата майка, Регина Фишер, с моминска фамилия Вендер, е швейцарска еврейка, чието семейство с прехвърля в Швейцария от Полша и Русия[2]. За негов баща се счита Ханс-Герхард Фишернемски биолог, комунист, емигрирал от нацистския режим в СССР, където се запознал с Регина, учеща в медицински институт. През 1939 година съпрузите напускат СССР и пристигат в Америка, но от този момент живеят разделени: Регина се заселва в САЩ, а Герхард — в Чили, защото на него като комунист не му е разрешено влизане в САЩ. Предполага се, че истинският баща на Боби е Пол Немени, унгарски евреин, избягал от нацистка Германия в САЩ, математик, участник в Манхатънския проект[3]. През 1945 г. след края на Втората световна война родителите се развеждат и Герхард се връща в Германия. Боби, заедно с по-голямата си сестра Джоан, остава при майка си. Преместват се в Калифорния, после в Аризона и накрая се установяват в Бруклин - квартал на Ню Йорк. Немени взима дейно участие във възпитанието на момчето, грижи се за него, заплаща учението му до смъртта си през 1952 г.[4]. Два пъти той безуспешно се опитва чрез съд да отнеме от Регина правото да възпитава Боби, заявявайки, че «неговата майка има психично разстройство и не може да даде на сина си достойно възпитание»[3]. Регина работи на три места, за да издържа децата си.

Боби Фишер се научава се да играе шах на 6 години от сестра си Джоан. В него веднага се проявява природна дарба към шахмата, която момчето активно развива. На 7 постъпва в Бруклинския шахматен клуб при Нигро. На 10 години той участва в първия си турнир и го печели, след което става постоянен участник в нюйоркските турнири "Вашингтон Сквер Парк". На 12 г. постига първия си успех - разделя 3-5 място на шампионата на Бруклинския клуб и става участник в шампионата на САЩ за любители. Увлечението по шахмата напълно отвращава Боби от общуване с връстниците му (той възприема само тези, които могат да играят с него шах, а сред децата такива нямало). Обезспокоената майка отначало се обърнала към лекари, след това дала в местния вестник обява с молба да откликнат деца, увличащи се по шаха, за да могат те да съставят на Боби компания, но не намерила никого.

Боби Фишер (вляво) и Джон Колинс

На 13-годишна възраст Боби Фишер се запознава с бъдещия си треньор майстор Джон Уилям Колинс (Джак). Домът на учителя става като втори дом за Фишер и той използва дори междучасията в училище, за да изиграе 2 блицпартии с Джак (квартирата на Колинс била близо до училището). През 1956 г. печели шампионата на Манхатънския клуб и първенството на САЩ за юноши. Тези години се увлича да чете съветска шахматна преса и по този начин самостоятелно научава руски език. Великолепната памет позволила на Роберт да изучи още немски, испански и сърбскохорватски езици, чуждестранна шахматна литература той четял в оригинал.

Шахматна кариера[редактиране | edit source]

През зимата на 1957 г. 14-годишният Боби печели шампионата на САЩ за мъже при участието на най-силните американски гросмайстори и получава право на участие в междузоналния турнир в Порторож. Там събира 12/20 т., разделя 5-6 място с Оулафсон и получава право на участие в турнира на претендентите. С този успех на 15 години и половина Фишер става най-младият гросмайстор в света до тогава.

От най-ранни години Фишер привлича към себе си внимание не само с феноменални шахматни успехи. Той става известен и със своите необичайни, често скандални постъпки и публични заявления. Так, например, в училище подрастващият се изказва по следния начин: «В училище няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива жени да работят като учители. В моето училище само учителят по физкултура не беше глупав — той не играеше лошо шахмат». На 15 г. Фишер оставя училището, за да се посвети напълно на шахмата и заявява: «Всичко, което аз искам да правя някога — това е да играя шах». Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; от този момент Фишер живее сам.

През 1958/1959 г. за втори път спечелва шампионата на САЩ без поражение. През пролетта на 1959 г. участва в турнирите в Мар дел Плата и Сантяго. На турнира в Цюрих лятото на 1959 г. дели 3-4 място, като за първи път удържа победа над съветски гросмайстор - Паул Керес. През 1959 г. Фишер за пръв път взима участие в турнир на претендентите за званието "световен шампион" в Блед-Загреб-Белград, Югославия. Дебютът му е неуспешен: Фишер дели 5-6 място. В микромача с победителя в турнира и бъдещ световен шампион Михаил Тал Фишер губи със «сухия» резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се проявяват недостатъците в подготовката му: надценяване на своите шансове, известно пренебрежение на турнирната тактика, ограничен дебютен репертоар. Неуспехът става стимул за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер постига ред победи в големи турнири.
През 1959/1960г. за 3-и път печели шампионата на страната си, отново без поражение. 1960 г. започва с 3 международни турнира - победа в Мар дел Плата, заедно с Борис Спаски, победа в Рейкявик и неуспех в Буенос Айрес - делене на 13-16 място.
През 1960 г. дебютира на олимпиадата в Лайпциг. Отборът на САЩ е 2-и след съветския. През лятото на 1961 г. в Лос Анджелис играе мач със Самуел Решевски. Преди мача дава коментар: "Решевски е шахматист на стария стил, свързан с отминалия шахмат." Искал да докаже, че той е бъдещето, но при 5,5:5,5 т. мачът бил прекъснат.
През 1961 г. на международния турнир в Блед заема 2-о място след Михаил Тал, но го преодолява в личната среща.
През 1962 г. триумфира на междузоналния турнир в Стокхолм, като заема 1-о място с 2,5 т. аванс пред 2-ия призьор. Същата година претърпява пореден неуспех на турнира на претендентите в Кюрасао - 4-о място след Петросян, Керес и Гелер. Връщайки се у дома, Фишер публикова в списание «Sports Illustrated» статия, в която заявява, че най-силните съветски шахматисти играят помежду си договорени ремита, за да не допускат други претенденти до първото място (на този турнир всичките 12 партии между Петросян, Керес и Гелер завършват наравно, донасяйки на всеки от фаворитите равен брой точки). По думите на Фишер, «руският контрол в шахмата е достигнал такова ниво, когато честното съревнование за званието "световен шампион" вече не е възможно». Говорейки обективно, удържането на висши позиции с помощта на договорени ремита е било възможно, но само защото Фишер действително е изоставал от фаворитите. Ако той реално е претендирал на първото място, съветските гросмайстори са могли да го спрат само печелейки един срещу друг. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-я ход, а с Керес — на 12-я. Фишер заявява, че се отказва от участие в съревнованието за световната титла до като ФИДЕ не замени турнира на претендентите с мачове по олимпийската система, чрез директно елеминиране, и действително в течение на няколко цикъла той не участва в турнирите на претендентите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той все пак прави правилни изводи от своите неудачи.
През 1962/1963 г. и 1963/1964 г. печели още 2 шампионата на страната си, като във втория набира 100%-ов резултат 11/11 т.
След дълго прекъсване на международните изяви Фишер неочаквано дава съгласието си за участие в мемориал Капабланка през 1965 г. Разделя 2-4 място, изоставайки на 0,5 т. от победителя Василий Смислов.
На международния турнир в Санта Моника 1966 г. Фишер e основният конкурент на Спаски, но стартирайки зле, завършва 2-и. На олимпиадата в Хавана 1966 г. остава отново 2-и при феноменалния резултат 15/17 т. През 1966/1967 г. за 8-и път печели шампионата на САЩ с 8 победи от 8 срещи. И повече не взима участие, поради малкия брой участници. През 1967 г. печели международните турнири в Скопие и Монако.
През 1967 г. взима участие в междузоналния турнир в Сус, Тунис - първи турнир, проведен в Африка. След като повежда с 6/7 т., не се явява на 8-ия и 9-ия кръг по религиозни причини. След като разбира, че ще му се наложи да изиграе 4 поредни партии без почивка, поставя ултиматум - или да се въведе почивка, или той напуска. В 10-и кръг не се явява за партията с Гипслис и му присъждат поражение. В по-нататъшния ход на събитията се намесват секретарят на американското посолство, президентът на шахматната федерация на Тунис, югославският журналист Белица и убеждават Фишер да се върне. Той побеждава Решевски, който спокойно очаквал падането на флага на съперника. Но Боби отново обявява бойкот, изисква анулиране на служебната му загуба от Гипслис. В крайна сметка го изключват от турнира и анулират резултата му 8,5/10 т. Така отлага с 3 години дългоочакваната си мечта - мач за световната корона. През 1968 г. спечелва още 2 международни турнира - Натаня, Израел и Винковци, Югославия. Последва примера на Капабланка и Алехин - изпълнява негласното правило, че претендентът за световната титла трябва да издаде книга в навечерието на мача, за да стане шампион и през 1969 г. издава своя бестселър "Мои 60 паметни партии".
Следващата година се връща към активна състезателна дейност. През 1970 г. в Белград се играе историческият "мач на века" между отборите на СССР и останалия свят. На 1-ва дъска отначало е предвиден Фишер, но за нея претендира датчанинът Бент Ларсен, първият носител на Шахматен Оскар (1967 г.), който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и побеждава убедително на втора дъска Петросян с 3:1 (+2, =2). Същата година на олимпиадата в западногерманския град Зиген Фишер печели сребърен медал на първа дъска след световния шампион, руснака Спаски [5]. През 1970 г. се представя феноменално на блицтурнира в Херцег Нови. Добива 19/22 т. като изпреварва втория Михаил Тал с 4,5 т. при участието на корифеи на мълниеносната игра - Смислов, Петросян, Бронщайн, Корчной, Решевски. Същата година от 57 партии спечелва 46,5 т. на поредните състезания в Загреб, Буенос Айрес, Палма де Майорка.

Световен шампион и Шахматен Оскар[редактиране | edit source]

В началото на 70-те години Фишер навлиза във върхова форма и се устремява към световната титла. В борбата на претедентите за короната през 1971 г. в мачове до 10 партии разгромява на четвъртфинала Марк Тайманов и на полуфинала Бент Ларсен с по 6:0. С постигнатите 100 % победи в 2 последователни мача за световно първенство Фишер поставя ненадминат рекорд и до днес и отговаря негласно на спора с Ларсен за първата дъска в отбора на света от 1970 г. На финала на претендентите в мач до 16 партии Фишер побеждава Петросян също предсрочно с 6,5:2,5 и си извоюва правото да играе за шахматната корона с шампиона Спаски. В решаващата битка със Спаски за световната титла Фишер не се смущава от отрицателния баланс в срещите помежду им до този момент. Преди да започне самият финал, в продължение на 5 месеца, Фишер се държи по особен и странен начин за другите. Всеки ден той отделя по 3 часа в спортен комплекс, където тренира подводно плуване, тенис, аеробика и бягане- изобщо всичко необходимо, за да укрепи по-добре своите бели дробове и кръвоснабдяването на мозъка.
Дълги били преговорите за мястото на провеждане на събитието - Фишер настоявал да е Белград, а Спаски - Исландия. Президентът на ФИДЕ Макс Еве предложил компромисно решение - едната част от мача да се изиграе в Рейкявик, а другата - в Белград, но югославската столица оттеглила своята кандидатура, тъй като претендентът не гарантирал участието си в предявения срок.
През 1972 г. в Рейкявик, Исландия се провежда историческият мач за титлата между Спаски и Фишер - безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. Срещата между двамата шахматни колоси е отразена в почти всяко авторитетно шахматно издание. Тя се счита за една от най-емблематичните в историята на шахмата, наред с двубоите между Анатолий Карпов и Гари Каспаров. Наградният фонд на мача за пръв път в историята на шахмата е 250 000 долара. Тържественото откриване става на 1 юли в националния театър. Присъстват президентът на Исландия и съпругата му, посланикът на СССР, президентът на ФИДЕ, шампионът Спаски и 250 акредитирани журналисти, които се чудят къде е Фишер. На 4 юли най-сетне се появява. Слиза от самолета заедно със своя секундант Ломбарди, адвокат Маршал, първия си треньор Колинс и други членове на екипа, както и с щастливия си стол - онзи, на когото спечелил срещу Петросян през 1971 г. Искрено се извинява на Спаски за закъснението. Главен арбитър на мача е германецът Лотар Шмид. Секундант на Спаски е Гелер, а на Фишер - Ломбарди. Мачът от 24 партии трябвало да започне на 2 юли, но започва на 11-и. 3000 зрители наблюдават първата партия, която завършва в полза на Спаски. На втората Фишер не се явява, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му е присъдена загуба. Спаски повежда с 2:0 и след дълги преговори убеждава председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпва, обаче, нов ултиматум от американеца, който поискал от организаторите спортен автомобил с автоматична транслация, басейн, подгряван от гейзери, личен тенис корт, преоборудвана зала, замяна на шахматната дъска с неустройващия го контраст между белите и черни полета и да се играе следващата партия в закрито помещение. Фишер печели 3-та, 5-та, 6-та, 8-та и 10-та партия и внася обрат в играта. Губи 11-та, но печели 12-та, а след 6 ремита и 21-та партия и така след драматичен мач побеждава отново предсрочно с 12,5:8,5 т. (+7, -3, =10) [6]. На 1 септември 1972 г. Роберт Джеймс Фишер на 29 години става 11-ият световен шампион по шахмат. Той е единственият в историята на шахмата американски световен шампион.

След победата Фишер е посрещнат в САЩ като национален герой. Веднага след завръщането в САЩ той е поканен от президента Ричард Никсън на официален обяд в Белия Дом, но се отказва от поканата с думите: «Сега не мога, да ме гледат всички в устата, когато дъвча».
Фишер се отнася спокойно към обстановката и продължава да се държи, както обикновено, рязко и независимо. Той неохотно дава интервюта, предпочитайки да общува само с тесен кръг свои най-близки приятели, отказва се от всички предлагани му многомилионни рекламни договори (разказват, че на Фишер, в частност, предлагат да рекламира автомобили, но той, лично запознавайки се с товара и намирайки в него множество недостатъци, заявява, че «не се кани да рекламира автомобил за самоубийци»). При това той, обаче, установява заплащане за всяко свое участие в обществени мероприятия. Така, за прочитане на писмо искал да му се платят 1000 долара, за разговор по телефона — 2500, за лична среща — 5000, а за интервю — 25000.[3] След няколко месеца той постепенно престава да се появява на публични места, казвайки, че е много уморен.

За изключителните си постижения през този период Боби Фишер е удостоен с най-високата награда в шаха - Шахматен Оскар за 1970, 1971 и 1972 г. През юли 1972 г. достига най-високия си рейтинг ЕЛО - 2785, което е световен рекорд до момента.

Оттегляне и загуба на титлата[редактиране | edit source]

След като става световен шампион Фишер се оттегля и практически не участва на големи турнири. Живее в Пасадена, в щабквартирата на религиозната организация "Световна Божия църква", която по-късно с възмущение напуска. Последва новият претендентски цикъл. Шампионът споделя, че никой от 8-те не е изненада, освен 45-годишният му съотечественик Роберт Бърн. Останалите претенденти - младите Мекинг (Бразилия) и Карпов и опитните Корчной, Спаски, Портиш, Петросян и Полугаевски не били под съмнение. Карпов преминава успешно препятствията по пътя към Олимпа. В този момент Фишер изпраща до ФИДЕ списък с 64 изисквания за мача - колкото са квадратите на шахматната дъска. Световната организация приема всички без едно - при 9:9 т. шампионът да запазвал титлата си. Боби Фишер се обидил и възмутено отвърнал: "Ще накажа шахматния свят! Той повече няма да види мои партии. Аз повече няма да играя!" Губи титлата си на 3 април 1975 г. след като му е отнета заради неприемливите условия, които поставя за мача си с Анатолий Карпов. ФИДЕ определя Хавана за град, в който ще се проведе срещата между шампиона Фишер и претендента Карпов. Американските власти отказват да пуснат Фишер на кубинска земя. Той поставя условие партиите да се играят по телефона. Това предложение е отхвърлено, тъй като се губи факторът за психологическо влияние по време на партията. Карпов се явява за мача, но Фишер отсъства. Анатолий Карпов става единственият световен шампион по шахмат без да е играл партии за това.

В Будапеща. Мач със Спаски в Белград[редактиране | edit source]

В края на 1980-те години Фишер се запознава чрез писма с 18-годишната унгарска шахматистка Зита Райчани, след известно време пристига при нея в Будапеща и живее там, избягвайки общуване с журналисти.

През 1992 г. в Белград се състои сензационният мач-реванш Роберт Фишер - Борис Спаски. Секунданти на Спаски са Никитин и Балашов, а секундант на Фишер - Торе (Филипините). Главен организатор на двубоя е югославският милиардер Ездимир Василевич. Той намира най-убедителния аргумент да изправи един срещу друг великите съперници - осигурява награден фонд от 5 млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 - за победения). Спаски приема всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9 т. шампионът запазва титлата (Фишер считал себе си за шампион, Спаски - за претендент), контрола на игра - 1 час и 31 мин. с добавка след 40-ия ход - нови вид шахматна контрола, изобретение на Боби. Мачът се играе по време на така нареченото „югоембарго“. Преди мача Фишер получава писмо от американските власти със забрана да играе на югославска територия и заплаха при неизпълнение до 10 години затвор и глоба от 250 000 долара за неплатени данъци от 1976 г. до тогава и от предишния мач. На пресконференцията преди мача Фишер демонстративно разкъсва писмото и плюе на него в знак на протест като заявява: «Аз заставих хората да повярват, че Щатите са интелектуална държава, че в нея живеят умни хора, а те вмеесто благодарност ме разоряват, унижават и плюят на мен. И аз им отговарям със същото». На 1 септември 1972 г. завършил мача на остров Исландия, на 1 септември било и откриването на мача 1992 г. на адриатическия остров свети Стефан. Играят се 30 партии и Фишер отново печели с 10:5 победи и 15 ремита. По единодушното мнение на коментаторите, демонстрираното ниво на игра в мача от двамата шахматисти било съществено по-ниско от това, което те показват през 70-те години.
През 1994 г. Роберт Фишер се разделя със Зита Райчани, след това се запознава и става приятел на семейството на сестрите Юдит и Жужа Полгар — също млади шахматистки. По това време активно работи върху идеята си за създаване на нова шахматна игра Шахмат-960.

Във Филипините и Япония, затвор[редактиране | edit source]

През 1997 г. умира майка му. След това в живота на Фишер отново настъпват значителни промени: през 2000 г. той неочаквано скъсва със своите унгарски приятели и отпътува да живее на Изток. През следващите години прекарва известно време във Филипините и Япония. Във Филипините той се събира с 22-годишната местна почитателка Мерилин Янг, която на 21 май 2001 година ражда дъщеря Джинки Янг. По-рано се е предполагало, че последната е дъщеря на Фишер, но съгласно ДНК-експертизата, направена след смърта на Фишер по изискване на Мерилин Янг, претендираща за наследството на шахматиста, се изяснило, че това не е така (виж по-долу). Впоследствие Фишер не общува нито с Мерилин, нито с нейната дъщеря, обаче няколко пъти им изпраща големи парични суми[7]. Основно Фишер живее в Япония със своята стара приятелка Миоко Ватаи, японска шахматистка, с която той се запознава още в 1970-те години. През 2000 г. Фишер даже е бил в Америка. Той пристига там нелегално, през Канада, на погребението на сестра си. Макар и върху него да остават същите обвинения, спецслужбите не предприемат нищо.

Нарушаването на американското ембарго все пак коства свободата на Роберт Фишер. През декември 2003 Държавният департамент на САЩ официално анулира паспорта му. Самият Фишер узнава за това едва на 13 юли 2004 г., когато при опит да излети от Япония за Филипините той е арестуван за незаконно проникване на територията на страната и вкаран в затвор за нелегални емигранти. САЩ веднага изискват да им се предаде Фишер като углавен престъпник. Миоко Ватаи се обръща към световната общественост с молба да спаси Фишер, за което се изисквало да му се предостави политическо убежище. Намирайки се в затвора, Фишер писмено заявява своя отказ от американско гражданство, подава молба за предоставяне на политическо убежище и иск за незаконен арест. Адвокатите на Фишер утвърждават, че той не е знаел нищо за анулирането на своя паспорт, освен това, неговият арест във всеки случай е незаконен, защото в момента на пристигането в Япония неговият паспорт е бил действителен. Било заявено, че арестът на Фишер е преследване по политически мотиви, в което обвиняват персонално президента на САЩ Джордж Буш и премиер-министъра на Япония Дзюнъитиро Коидзуми.

Фишер прекарва в затвора 8 месеца, за което време успява да предложи на Миоко да се омъжи за него и да сключи с нея брачен договор. Черна гора, Германия и Исландия изявяват готовност да предоставят на Фишер гражданство. След множество перипетии Фишер получава исландско гражданство и японските власти се съгласяват да го освободят да пътува към Рейкявик. Преди излитане от Япония Фишер казва на журналистите, че счита своя арест за похищение, повтаря обвиненията по адрес на Буш и Коидзуми и казва, че те «трябва да бъдат обесени като военни престъпници». На 24 март 2005 г. той е депортиран в Исландия. Въпреки че има споразумение за екстрадиция между САЩ и Исландия, законите на страната не позволяват да бъдат екстрадирани исландски граждани.

Последни години в Исландия[редактиране | edit source]

Гробът на Роберт Фишер в Селфос

След депортацията от Япония Фишер живее в Рейкявик, Исландия. Мнозина считат, че към края на живота си той страда от психически отклонения, най-вероятно в следствие на отнемането на шахматната му титла от правителството на собствената му страна. През ноември 2007 г. е хоспитализиран с неопределено заболяване. Предлагат му операция, но той се отказва. Този недъг, видимо, е станал причина за неговата смърт. Роберт Джеймс Фишер умира на 17 януари 2008 година на 64 години в Рейкявик - града, в който става световен шампион. Той е погребан на 18 януари 2008 г. на католическото гробище близо до град Селфос, на около 50 - 60 км източно от Рейкявик. Погребението по желание на самия Фишер, било скромно, на него присъствали само няколко негови исландски приятели и Миоко Ватаи. На гроба е поставена скромна плоча, на която е гравирано само името «Роберт Джеймс Фишер» и датите на живота му.

Имуществото на Фишер, оценено на около 2 милиона долара, е обект на продължителни спорове за наследство между претенции заявени от една бивша съпруга - вдовицата Миоко Ватаи, двама американски племенници на Фишер (деца на неговия доведен брат Ръсел Тарг), филипинската му съжителка Мерилин Янг за дъщеря си Джинки и американските данъчни власти, имащи финансови претенции към Фишер по повод дългогодишните неплатени данъци [8], [9]. През юли 2010 година тялото на шахматиста е ексхумирано заради спор за бащинство [10]. Експертизата доказва, че Фишер не е баща на филипинката Джинки Янг. На 4 март 2011 г. се появява съобщение, че съдът в Рейкявик, взимайки под внимание всички доказателства, предоставени от Миоко Ватаи, счита за доказан факт нейния законен брак с Роберт Фишер и подтвърждава своето предходно решение да ѝ се предаде цялото му наследство.

Шахматни нововъведия и приноси[редактиране | edit source]

Фишер е създател на нов стил в шаха — Фишеров шах (Fisherandom шах). Въвежда нови блестящи изобретения - антицайтнотови контроли, оригинални реформи на правилата в шахмата. Голям интерес предизвиква книгата му "10-те най-добри шахматисти на всички времена", излязла през 1964 г. В нея той включва Морфи, Стаунтън, Щайниц, Тараш, Чигорин, Алехин, Капабланка, Спаски, Тал и Решевски. Ботвиник и Ласкер не присъствали в неговия списък. Преди "Мача на века" в Белград поправя мнението си като добавя Ботвиник, Глигорич, Петросян и Ларсен, а още по-късно и Ласкер. Пресата обръща внимание не само на субективността на оценката на Фишер, но и на това, че за пръв път той проявява скромност и не включва себе си в класацията на най-великите шахматисти.
През 1971 г. в Сараево излиза книгата на Боби Фишер и югославския журналист Дмитри Белица "Шахматни състезания на века". През 1972 г. в Ню Йорк e публикуван и следващият му труд "Боби Фишер учи как да играете шахмат".
През 1990 г. Фишер регистрира патент на нов шахматен часовник («часовник на Фишер»), в който на играча след всеки ход се добавя определено количество време.
През 1996 г. Фишер представя на публиката изобретения от него Шахмат-960.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Профил от сайта Chesscorner.com
  2. Ancestry of Bobby Fischer
  3. а б в Валерий Чумаков. Японская защита.
  4. Los Angeles Times «THE JERUSALEM POST» (еженедельный спецвыпуск на русском языке) 17-12-2009
  5. chessbgnet.org
  6. http://www.chessgames.com/perl/chess.pl?tid=54397 Fischer vs Spassky 1972 The Match of the Century
  7. Yтро.ру: Великого шахматиста достанут из-под земли.
  8. Из спора за наследство Бобби Фишера выбыл один претендент
  9. Родственники Бобби Фишера начали борьбу за наследство шахматиста
  10. http://www.dnevnik.bg/sport/2010/07/05/928178_tialoto_na_bobi_fisher_beshe_ekshumirano_zaradi_spor/ Дневник Спорт, 5.7.2010

Външни препратки[редактиране | edit source]