Михаил Тал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Тал
Mikhail Tal 1961 Oberhausen.jpg
съветски и латвийски шахматист,
8-и световен шампион по шахмат
Информация
Държава Флаг на Латвия Латвия
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден 9 ноември 1936
Рига, Латвия
Починал 28 юни 1992
Москва, Русия
Звание гросмайстор (1957)
Световен шампион 1960-1961
Най-високо ЕЛО 2705 (1980)
Място в света 76-78 (за всички времена)
Място в държавата 1 (за всички времена)

Михаил Нехемиевич Тал (на латвийски: Mihails Tāls) е осмият световен шампион по шахмат и журналист. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по шахмат за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички други - година и 5 дни (Василий Смислов царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през 1961 г. в мача-реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.
Шампион на СССР за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите - 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Известен е с атакуващият си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 9 ноември 1936 г. Рига, Латвия в семейството на известния лекар от Рига Нихеми Тал. Бил второ дете в семейството. На 6 месеца преболедува много тежък вирусен менингит, след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 - умножавал наум трицифрени числа. На 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си.
Училище започва директно от 3-ти клас, а на 15-годишна възраст става студент в историко-филологическия факултет на Латвийския университет.
Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-и разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.
През 1950 г. Тал покрива 1-и разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на "мътните води". Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.
На 16 години става национален майстор на спорта.
През 1954 г. разделя 2-3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел Айварс Гипслис. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор Александър Кобленц си спомня за него: "Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант."
През 1956 г. неочаквано печели полуфинала на 23-ия шампионат на СССР в Ленинград и разделя 5-7 място на финала от 18 участника с 10,5/17 т. Григорий Левенфиш го нарича най-колоритната фигура в шампионата: "Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице."
Първият му международен дебют е 1957 г. в Швеция, където играe на 3-а дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след Корчной и Полугаевски. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. Борислав Ивков, който след това публикува статия под пророчески надслов: "Тал! Запомнете това име!" Печели златен медал на 3-а дъска - първи в колекцията му. Същата година печели 24-ия шампионат на СССР в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-ия, и 3-ия призьор (Бронщайн и Керес) - събитие, невиждано отдавна. Тал става международен гросмайстор и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.
През 1957 г. завършва история и философия в университета в Рига.
През 1958 г. за първи път шампионатът на СССР се провежда в латвийската столица Рига. Тал започва неудачно - с 4,5/9 т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9 т. отново печели златен медал с 12,5/18 т., оставяйки зад себе си Петросян, Бронщайн, Авербах, Полугаевски, Спаски. Същата есен играе в междузоналния турнир в югославския адриатически град Порторож и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Печели 1-во място и прави първа стъпка към шахматния Олимп. През есента на 1958 г. играе на олимпиадата в Мюнхен за отбора на СССР. Той е едва 1-а резерва и все пак е щастлив, че е попаднал в компанията на асове като Ботвиник, Смислов, Керес, Бронщайн. Именно там най-сетне се запознава с Ботвиник и след една от партиите световният шампион го попитал: "Защо вие пожертвахте пешка?" Тал мигновено отвърнал: "Защото ми пречеше." С 12 победи и 3 ремита без нито една загуба заема 1-о място на своята дъска и печели златен медал.

През 1959 г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2-3 място със Спаски на 26-ия шампионат на СССР в Тбилиси и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в Цюрих, посвететен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли Алехин, Ласкер, Еве, а сега - Тал, Глигорич, Керес, Фишер. С 11,5/15 т. Тал повтаря успеха на Алехин.

Световен шампион[редактиране | edit source]

През есента на 1959 г. в югославските градове Блед, Загреб и Белград се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти - Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в Порторож Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил Александър Кобленц, който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти - Керес и Смислов имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-и в този турнир, а Керес - 2 пъти 2-и. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. "Балтийският пират", както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: "7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал - към Ботвиник!" С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на "Дойче шахцайтунг" бил: "Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта - като Ласкер, коварен в дебюта и мителшпила - като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли - като Алехин и по блестящата си игра - напомнящ Морфи."

От 15 март до 5 май 1960 г. в московския театър "Пушкин" се провежда мачът за световната титла между двата антипода - Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Главен арбитър е Щалберг. Секундант на Тал е Кобленц, секундант на Ботвиник - Голдберг. На входа на театъра Тал видял високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: "Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!" И действително 23-годишният Тал преодолява 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинацонен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал "сух от водата" и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6 -2 =13 на 23 години Миша Тал става 8-ият световен шампион по шахмат.

През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на олимпиадата в Лайпциг. В деня на мача СССР-САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира - от английския майстор Пенроуз. Завършил при резултат +8 -1 =6. На единствения международен турнир, на който участва в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в Стокхолм, допуска 3 ремита и побеждава във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-ия приз.

Най-младият световен ексшампион[редактиране | edit source]

Тал не вярвал, че патриархът ще се възполва от правото си на реванш. Поканата на Ботвиник на 1 септември 1960 г. идва изненадващо за него. Още повече, че получава и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласява на мач-реванш.
Когато постъпва поканата, Кобленц предлага на своя ученик да разгледат няколко партии на Ботвиник, играни след 1-ия мач помежду им. Тал шеговито отвръща: "Партии на Ботвиник?! Не сме ли се нагледали на тях? Дай по-добре да разгледаме партии на Керес." В този ден така и не започват подготовка. Кобленц предлага да сменят треньора за доброто на Тал, но шампионът мигновено отвръща: "Или вие, маестро, или никой!". В навечерието на мача в Рига излиза първата книга на младия шампион "Мач Ботвиник-Тал". В нея разказва за трудностите на подготовка, поради отсъствието на опит в мачови борби. Пише, че не отделял голямо внимание на подготовката, особено в дебюта. Това, естествено, дало отражение в първия двубой помежду им - не останал доволен от много от началните стадии. Но имало и своите плюсове - в началото на мача чувствал силен шахматен глад, а още по-важно, в края не чувствал ситост. Коментарите му били винаги интересни. За жертва на дама в една от партиите пише: "Дамата свърши своята работа - дамата повече не ми е нужна". При това особно романтическо възприятие на играта Тал се отнася с необходимата самокритика и уважение към противниковите ходове и планове като цяло.

От 15 март до 12 май 1961 г. в московския естраден театър се провежда мачът-реванш между Ботвиник и Тал. Главен арбитър отново е Щалберг и секундант на Тал - отново Кобленц. Ботвиник се отказва от помощник. След първите 8 партии Ботвиник има минимално преимущество от 4,5:3,5 т. при 1 единствено реми. Мачът е най-резултатният от всички следвоенни мачове - само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал е повален и от азиатски грип. Поддържа телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-ата партия удържа победа след 10-часова борба. Но самия мач губи с 8:13 т. (+5 -10 =6) и става най-младият в историята световен ексшампион по шахмат.

През есента на 1961 г. в Блед се провежда състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал феноменална победа, изпреварвайки с 5,5 т. 2-ия след него. Участват 15 гросмайстори и 5 майстори, всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник - Фишер, Керес, Петросян, Найдорф, Глигорич, Гелер, Пахман, Матанович, Олафсон... Тал започва неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът водят класирането. Преди последния кръг Тал повежда с 0,5 т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показва, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея печелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1 т. Малко след това дели 4-5 място на 29-ия шампионат на СССР в Баку.

През март 1962 г., 2 месеца до турнира на претендентите в Кюрасао, получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-ия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи. Така опитът му за нов мач с "патриарха" Ботвиник се проваля.

През 1966 г. печели шахматния турнир в Сараево.

Въпреки постоянните си здравословни проблеми Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си. През 1980 г. достига най-високия си рейтинг ЕЛО - 2705. Почива на 28 юни 1992 г. в Москва.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]