Първенството по шахмат на СССР се организира от 1919 г.
През тази година в Москва се провежда първата всеруска шахматна олимпиада. Този турнир е признат за първия шампионат на Съветския съюз и от него започват шампионатите на СССР. Това първенство има сериозна роля за развитието на шахмата в социалистическата държава. Впоследствие се превръща в едно от най-значимите шахматни събития в света. Осем съветски шампиони стават световни шампиони (Алехин, Ботвиник, Тал, Петросян, Смислов, Спаски, Карпов, Каспаров). С най-много титли от първенството на СССР, шест на брой, са Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Турнирът се провежда по системата „всеки срещу всеки“, с изключение на 35-я и 58-я, проведени по швейцарската система.
Индивидуално първенство мъже [редактиране]
| Номер |
Година |
Град |
Шампион |
| 1 |
1920 |
Москва |
Александър Алехин |
| 2 |
1923 |
Петроград |
Петър Романовски |
| 3 |
1924 |
Москва |
Ефим Боголюбов |
| 4 |
1925 |
Ленинград |
Ефим Боголюбов |
| 5 |
1927 |
Москва |
Федор Богатирчук, Петър Романовски |
| 6 |
1929 |
Одеса |
Борис Верлински |
| 7 |
1931 |
Москва |
Михаил Ботвиник |
| 8 |
1933 |
Ленинград |
Михаил Ботвиник |
| 9 |
1934 |
Ленинград |
Григорий Левенфиш, Иля Рабинович |
| 10 |
1937 |
Тбилиси |
Григорий Левенфиш |
| 11 |
1939 |
Ленинград |
Михаил Ботвиник |
| 12 |
1940 |
Москва |
Андор Лилиентал, Игор Бондаревски |
| 13 |
1944 |
Москва |
Михаил Ботвиник |
| 14 |
1945 |
Москва |
Михаил Ботвиник |
| 15 |
1947 |
Ленинград |
Паул Керес |
| 16 |
1948 |
Москва |
Давид Бронщайн, Александър Котов |
| 17 |
1949 |
Москва |
Василий Смислов, Давид Бронщайн |
| 18 |
1950 |
Москва |
Паул Керес |
| 19 |
1951 |
Москва |
Паул Керес |
| 20 |
1952 |
Москва |
Михаил Ботвиник |
| 21 |
1954 |
Киев |
Юрий Авербах |
| 22 |
1955 |
Москва |
Ефим Гелер |
| 23 |
1956 |
Москва |
Марк Тайманов |
| 24 |
1957 |
Москва |
Михаил Тал |
| 25 |
1958 |
Рига |
Михаил Тал |
| 26 |
1959 |
Тбилиси |
Тигран Петросян |
| 27 |
1960 |
Ленинград |
Виктор Корчной |
| 28 |
1961 |
Москва |
Тигран Петросян |
| 29 |
1961 |
Баку |
Борис Спаски |
| 30 |
1962 |
Ереван |
Виктор Корчной |
| 31 |
1963 |
Ленинград |
Леонид Щейн |
| 32 |
1965 |
Киев |
Виктор Корчной |
| 33 |
1965 |
Талин |
Леонид Щейн |
| 34 |
1967 |
Тбилиси |
Леонид Щейн |
| 35 |
1967 |
Краков |
Лев Полугаевски, Михаил Тал |
| 36 |
1969 |
Алма Ата |
Лев Полугаевски |
| 37 |
1969 |
Москва |
Тигран Петросян |
| 38 |
1970 |
Рига |
Виктор Корчной |
| 39 |
1971 |
Ленинград |
Владимир Савон |
| 40 |
1972 |
Баку |
Михаил Тал |
| 41 |
1973 |
Москва |
Борис Спаски |
| 42 |
1974 |
Ленинград |
Александър Белявски, Михаил Тал |
| 43 |
1975 |
Ереван |
Тигран Петросян |
| 44 |
1976 |
Москва |
Анатолий Карпов |
| 45 |
1977 |
Ленинград |
Борис Гулко, Йосиф Дорфман |
| 46 |
1978 |
Тбилиси |
Михаил Тал, Виталий Цешковски |
| 47 |
1979 |
Минск |
Ефим Гелер |
| 48 |
1981 |
Вилнюс |
Лев Псахис, Александър Белявски |
| 49 |
1981 |
Фрунзе |
Гари Каспаров, Лев Псахис |
| 50 |
1983 |
Москва |
Анатолий Карпов |
| 51 |
1984 |
Лвов |
Андрей Соколов |
| 52 |
1985 |
Рига |
Виктор Гавриков, Михаил Гуревич, Александър Чернин |
| 53 |
1986 |
Киев |
Виталий Цешковски |
| 54 |
1987 |
Минск |
Александър Белявски |
| 55 |
1988 |
Москва |
Анатолий Карпов, Гари Каспаров |
| 56 |
1989 |
Одеса |
Рафаел Ваганян |
| 57 |
1990 |
Ленинград |
Александър Белявски, Леонид Юдасин, Евгений Бареев, Алексей Въжманавин |
| 58 |
1991 |
Москва |
Арташес Минасян |
