Гросмайстор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Титлата „гросмайстор“ се дава от международната шахматна асоциация ФИДЕ на най-добрите играчи на шахмат. Тя е пожизнена титла, която обикновено се обозначава с буквите „гм“. Тя се раздава както на мъже, така и на жени.

Изискванията, на които даден играч трябва да отговаря, за да може да получи титлата „гросмайстор“ са сложни. Играчът трябва да има минимален коефициент ЕЛО от 2500 точки. Рейтинг над 2400 дава правото на титла „международен майстор“. В допълнение на това се изисква и покриването на норма в турнири с участието на други гросмайстори, вкл. и от други страни, а не само от родината на кандидата за гросмайстор. Има и други възможности за получване на титлата, напр. спечелването на Световния шампионат за юноши.

Титлата „гросмайстор“ е учредена от руския император Николай II, който награждава с нея петимата финалисти на турнира в Санкт Петербург (Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал).

ФИДЕ я дава за пръв път на 27 играчи през 1950 г.

За играчи, чийто ЕЛО коефициент е над 2700 понякога се говори като за „супер-гросмайстори“. Към октомври 2006 г. ФИДЕ има 20 активни играчи в този списък на супер-гросмайстори. Между тях е и българският гм Веселин Топалов.

Вижте също[редактиране | edit source]