Калуст Гулбенкян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калуст Гулбенкян
британски предприемач
Калуст Гулбенкян 
Роден: 23 март 1869
Скутари, Османска империя
Починал: 20 юли 1955
Лисабон, Португалия

Калуст Саркис Гулбенкян (на английски: Calouste Sarkis Gulbenkian) е британски предприемач от арменски произход. Той играе важна роля в ранното развитие на нефтодобива в началото на 20 век. Придобил значително богатство, Гулбенкян завещава голяма част от него за създаването на Фондация Калуст Гулбенкян.

Биография[редактиране | edit source]

Калуст Гулбенкян е роден през 1869 година в Скутари, днес част от Истанбул. Баща му е арменец, който се занимава с внос и износ на нефт. Гулбенкян заминава за Лондон, където учи инженерство, след което пътува до Баку, където се запознава с местната нефтена промишленост. През 90-те години се установява в Лондон и се включва в нефтения бизнес, а през 1902 година получава британско гражданство. През 1907 година участва в преговорите по образуването на групата Роял Дъч/Шел, като придобива значителен дял в компанията.

През 1912 година Гулбенкян организира консорциума Турска петролна компания, който трябва да проучи и разработи нефтодобива в Ирак, тогава част от Османската империя. Проектът е спрян, заради започналата Първа световна война. След войната Ирак става британска подмандатна територия и през 1925 година консорциумът получава изключителни права за добива на нефт в страната. През 1928 година е открито първото нефтено находище и дяловете в консорциума са разпределени между няколко европейски компании, като самият Гулбенкян придобива 5%. На следващата година компанията е преименувана на Иракска петролна компания, която през 30-те години става един от най-големите производители на нефт в света.

Калуст Гулбенкян натрупва огромно богатство и събира в дома си в Париж една от най-големите частни колекции от произведения на изкуството. Още през 30-те години той дарява част от нея на Британската национална галерия и Британския музей. В началото на Втората световна война той получава дипломатически имунитет като пълномощен министър на Ирак в Париж, след което се премества с френското правителство във Виши. През 1942 година напуска Франция и заминава за Лисабон, където остава до края на живота си.

Съпругата на Калуст Гулбенкян умира през 1952 година. Двамата имат две деца - син Нубар Гулбенкян и дъщеря Рита. Калуст Гулбенкян умира през 1955 година в Лисабон.

По времето на неговата смърт имуществото на Гулбенкян се оценява на между 280 и 840 милиона долара. Неизвестна част от него той завещава на наследниците си, а с остатъка е основана Фондация Калуст Гулбенкян със седалище в Лисабон. Тя съществува и в наши дни, като финансира благотворителни, образователни, научни и културни проекти и поддържа Музея Калуст Гулбенкян, един от най-големите в Португалия.