Еми Ньотер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еми Ньотер
немска математичка
Еми Ньотер 
Родена: 23 март 1882
Ерланген, Германия
Починала: 14 април 1935
колеж Брин Моур, САЩ

Амали Еми Ньотер (на немски: Amalie Emmy Noether), известна като Еми Ньотер, е немска математичка, известна с трудовете си по алгебра и алгебрична геометрия, както и с преподавателската си дейност. Тя е един от най-значимите математици в началото на 20 век и заедно със София Ковалевска е една от най-значимите жени в математиката изобщо.

Дъщеря е на математѝка Макс Ньотер и е родена в Ерланген през 1882 година, където през 1902 година завършва математика в Ерлангенския университет. По-малкият ѝ брат Фриц Ньотер е математик и механик, племенникът ѝ Готфрид Ньотер е статистик. Семейството има еврейско потекло.

През 1916 г. Еми се установява в Гьотинген и остава там до 1933, с единствена пауза през академичната 1928-29 година, когато чете курсове по абстрактна алгебра в Московския университет. В Гьотингенския университет Ньотер преподава от 1922 година като нещатен доцент, като получава работата основно благодарение на Давид Хилберт и Феликс Клайн, които със застъпничеството си преодоляват предразсъдъците и съпротивата на консервативните кръгове в Пруската академия на науките. Фактът, че Ньотер е жена, обаче се оказва формална пречка тя да бъде назначена на щат и да стане член на университетския сенат. По този повод известният със своя остър език Хилберт казва „Господа, нали сенатът не е баня? Защо жена да не може да влезе в него!“[1]

През 1933 г. поради еврейския си произход Ньотер е изгонена от университета. Тя емигрира в САЩ, където получава покана да чете лекции в девическия колеж Брин Моур и в Института за перспективни изследвания към Принстън.

Много нейни съвременници, сред които Норберт Винер, Павел Александров и Херман Вайл, говорят за дълбочината на математическата ѝ мисъл и способността ѝ да увлича студентите с идеите си. Тя никога не създава семейство и компенсира майчинството с грижите, които полага за учениците в школата си. Най-блестящият от тях, холандският алгебрик Бартел Лендерт ван дер Варден, става и най-големият популяризатор на идеите и разработките ѝ.[1]

Работите на Еми Ньотер в областта на алгебрата оказват голямо влияние и най-вече за формирането на т.нар. обща или абстрактна алгебра. Научната дейност на Ньотер условно може да се раздели на три периода:

  • през 1907–1919 година се занимава с нерешените проблеми, формулирани от Хилберт и Камий Жордан.
  • през 1920–1926 година съсредоточава изследванията си в теорията на идеалите.
  • след 1927 година разработва областта на некомутативните алгебри.

Още през 1918 г. Ньотер формулира фундаменталната теорема на теоретичната физика, наречена теорема на Ньотер, свързваща законите за запазване със симетриите на системите. Тази теорема има голямо значение за класическата и квантовата механика, както и за квантовата теория на полето.[2]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б За математиката и математиците, Мисли, афоризми, анекдоти и случки. ДИ „Наука и изкуство“, София, 1972, стр. 463-466
  2. „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987

Външни препратки[редактиране | edit source]