Хана Хегерова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хана Хегерова
Хана Хегерова (2006)
Хана Хегерова (2006)
Информация
ПсевдонимХана Хегерова
Родена
Кармен Мария Щефания (Беатрикс) Фаркашова
Починала
23 март 2021 г. (89 г.)
Стилшансон
Професиипевица, актриса
Активностот 1953 г.
Музикален издателСупрафон
Уебсайт
Хана Хегерова в Общомедия

Ха̀на Хѐгерова (на словашки и чешки: Hana Hegerová), с рождено име Ка̀рмен Ма̀рия Щѐфания (Бѐатрикс) Фа̀ркашова (Carmen Mária Štefánia (Beatrix) Farkašová) (20 октомври 1931 г., Братислава23 март 2021 г., Прага), е словашко-чешка певица и актриса.

Нейните песни в по-голямата си част са в жанра шансон, поради което е наричана често „некоронясаната кралица на чехословашкия шансон“. Чуждестранни критици я наричат „Голямата дама на шансона“, „Пиаф от Прага“, както и „Шансонерката със славянска душа“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се в семейството на Ян Фаркаш – банков директор от еврейски произход. От майчина страна произхожда от старо и известно семейство от Челкова Лехота (окръг Поважка Бистрица) в северозападната част на Словакия. Първият ѝ доведен брат Рамон е от първия брак на баща ѝ, а вторият ѝ доведен брат Петер Пажитни е от втория брак на майка ѝ Мария с доктора по медицина П. Пажитни.

От 1937 до 1942 г. посещава балетната школа към Словашкия народен театър в Братислава, а по-късно ходи на частни уроци по пеене при професор Р. Роснер. На 15-годишна възраст започва да се увлича по музиката, излъчвана по американското радио в Щутгарт, което излъчва и суинг. След като завършва гимназията в Комарно през 1950 г., иска да следва висше образование в Икономическия университет в Братислава, но желанието ѝ е осуетено поради класовия ѝ произход, затова започва работа като счетоводителка в машиностроителните заводи на „Шкода“ в Комарно и като учителка в местното специализирано училище.

От 1951 до 1953 г. учи в драматичния отдел към Държавната консерватия в Братислава, от която се дипломира. Учи я и актьорът Ладислав Худик. От 1953 до 1958 г. има изяви в театър „Петър Илемницки“ в Жилина. През 1954 г. играе главната роля във филма Frona под псевдонима Хана Челкова и същата година сключва брак с театралния режисьор Далибор Хегер. Следващата година се ражда синът им Матуш. Бракът им трае само три години – до 1957 г. Синът на двойката е отгледан от баща си, понеже Хегерова се отдава на кариерата си и живее на квартира.

Същата година я забелязва Юрай Берчелер – капелмайстор на оркестъра към братиславското кабаре „Татра ревуе“, който ѝ предлага да стане певица. Хегерова приема предложението и с това започва певческата ѝ кариера. Участва на конкурс за пражкия театър „Рококо“, в който е приета и работи от 1958 до 1961 г, а от 1962 до 1966 г. – в театър „Семафор“. С колегите от „Семафор“ играе и във филма мюзикъл Kdyby tisíc klarinetů („Ако хиляда кларинета“) на режисьора Ян Рохач. На нейно място в театъра в началото на 90-те години идва певицата Рената Дрьослер, която приема и нейния репертоар.

През 1965 г. заедно с Мирослав Хорничек изнася рецитала H&H '65. След като изявите ѝ в театъра приключват, започва да изнася самостоятелни концерти предимно в чужбина (Белгия, Германия, Швейцария). Като театрална и филмова актриса използва шансони както от чехословашки, така и от чуждестранни автори, като Едит Пиаф, Жак Брел и други.

Хана Хегерова (2009)

Постига големи международни успехи за изпълненията си на оригинални и чужди шансони. Следва поредица от успешни изпълнения както в Чехословакия, така и в чужбина. През 1963 г. се класира на второ място след Ева Пиларова в читателската анкета „Златен славей“ (Zlatý slavík) за най-популярни изпълнители, а през 70-те години е редовно в първата десетка. С френски репертоар изнася концерт през 1967 г. в зала „Олимпия“ в Париж, което ѝ носи прозвището „Пиаф от Прага“ от чуждия печат, и на Световното изложение в Монреал. В Германия започват да се издават нейни плочи, участва в телевизионни предавания в ГДР.

В края на 70-те и началото на 80-те години прекарва половин година в затвора за това, че на нейна сметка е преведена погрешка по-голяма сума пари, която в действителност принадлежи на Карел Гот. Хегерова допуснала, че става дума за хонорар от Германия, и го приела. Съдът оценява случая като присвояване.

На 12 август 2011 г. обявява края на концертната си кариера.[1]

Единственият ѝ син Матуш умира през октомври 2015 г.

Умира на 23 март 2021 на 89-годишна възраст в болницата „Немоцнице На Хомолце“ в Прага поради усложнения след претърпяно счупване на бедрената кост.[2]

Сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

През кариерата си Хегерова работи заедно с композитора Петър Хапка и поета и писател Михал Хорачек. През 80-те години неин текстописец е Павел Копта (1930 – 1988). Текстове за нея пише и Иржина Фикейзова. И двамата пишат както свои, така и преводни текстове.

От 1965 до 1990 г. ѝ съпровожда пианистът и композитор Милан Дворжак. По-късно работи заедно с композитора Петър Маласек, който в продължение на две десетилетия ѝ съпровожда със своя състав. Заедно изнасят около 2500 концерта. През 1994 г. Хегерова и Маласек изнасят концерт в Щутгарт заедно с джазовия контрабасист Роберт Балзар.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hana Hegerová ukončila pěveckou kariéru // www.novinky.cz, 12 август 2011 г. Посетен на 24 март 2021 г. (на чешки)
  2. Лудек Фиала. Zemřela Hana Hegerová // www.novinky.cz, 23 март 2021 г. Посетен на 24 март 2021 г. (на чешки)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hana Hegerová“ и страницата „Hana Hegerová“ в Уикипедия на чешки и словашки език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.