Георги Сугарев
|
||||||||
Георги Костов Сугарев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Георги Сугарев е роден през 1876 г. в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Негов брат е Христо Сугарев. Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:
| „ | Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем бше зарезал своите домашни, които чакаха неговата подръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор[2]. | “ |
През 1901 г. става четник на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера[3]. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.
Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да въстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година[4]. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е въстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев.
През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера[5].
Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско. Както пише Алберт Сониксен:
| „ | Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби... Той беше известен и със своята извънредна честност. [6] | “ |
„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.
[редактиране] Източници
- "Илюстрация Илинден", година ІІ, брой 1,стр 11-15
- Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, глава Х, Ст. Аврамовъ
[редактиране] Външни препратки
- Заплакало e Мариово, за Георги Сугарев - изпълнява Любка Рондова
[редактиране] Бележки
- ↑ 1879 година според Борис Николов
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161-162.
- ↑ Спомени от моето минало,18 глава,Тома Николов,Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)
- ↑ Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, София 1983, стр.63.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
