Георги Сугарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Сугарев
български революционер
Георги Сугарев 
Роден: 1876[1]
Битоля, Османска империя
Починал: 23 март, 1906
Паралово, Османска империя

Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Georgi Sugarev2.jpg
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Сугарев
Четниците на Георги Сугарев Петър Кирпичев и Димитър Михов от Сливен.

Георги Сугарев е роден през 1876 г. в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му Христо, Вангел, историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians)[3] и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация[4] Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:

Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем бше зарезал своите домашни, които чакаха неговата подръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор[5].

През 1901 г. става четник на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера[6]. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.

Четата на Георги Сугарев

Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да въстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година[7]. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е въстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев.

През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена. Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяни[8]. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера[9].

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сугарев (14-и в първата колона).
Гробът на Георги Сугарев, разрушен от сръбските власти.

Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско. Както пише Алберт Сониксен:

Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби... Той беше известен и със своята извънредна честност. [10]

„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.

Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.[11]

Източници[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 1879 година според Борис Николов
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.24, 66
  3. Sugarev, Vangel Konstantine , http://www.worldcat.org
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.352.
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Спомени на Георги Попхристов [2]
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161-162.
  8. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.
  9. Спомени от моето минало,18 глава,Тома Николов,Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)
  10. Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, София 1983, стр.63.
  11. Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 166-167. Църнушанов отбелязва, че все пак Сугарев е „много по-голям, ролята му по-широка и психическият му лик е много по-вълнуващ“.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.