Мариово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мариовски носии от Битолския етнографски музей

Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово, на гръцки: Μορίχοβο, Морихово) е историко-географска област в южната част на Република Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

География[редактиране | edit source]

Селото Старавина в центъра на Мариово

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Република Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево и от Тиквеш и Гевгелийско. От югоизток Нидже я отделя от областите Воденско и Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец и Прилепско. При навлизането си в Мариово река Църна образува красивата Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Република Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1 251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части - Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния (също Младо и Старо Мариово[1]). Това е най-високата котловина в областта Македония с надморска височина 1050 m[2].

Мариовска рударска област[редактиране | edit source]

Мариовски носии

Първите следи от рударство в областта са от 12-13 век. За време на ранното турско владеене на Македония в Мариово се добиват креда и каменни въглища.

Сръбският геолог Йован Цвиич в 19 век прави проучване на областта и намира следи от руди около село Рожден и около рудницата Алшар (Алчар). Над Рожден е открит рудниu за хромит, а в местността Изгорена чука - такава за железни руди. На повърхността на скалите се срещат кристали от гипс, легла от гипс и сяра, както и с каменни въглища.

В 1889 година са направени първите изследвания на тази руда, а през 1891 година започва обработването ѝ. Годишният добив е около 400-500 тона антимон, реалгар и аурипигмент. Тази руда съдържа до 60% антимон без други примеси. Геологът Кренер намира нов минерал там, а Фулон намира стиблит, сервантит, валентинит и антимонов бленд.

В същата рударска област спада и рудникът за хром в местността Левирова тумба край Саракиново, Воденско[2].

Села[редактиране | edit source]

Мариово на картата на Република Македония

В административно отношение до 2004 година Мариово е разделено на три общини: Битолско Мариово - Община Старавина, Прилепско Мариово - Община Витолище и Тиквешко Мариово - западната част на Община Конопище. Днес Битолско Мариово е в Община Новаци, Прилепско Мариово в Община Прилеп, а Тиквешко Мариово в Община Кавадарци. Най-голямо село и традиционен център на Мариово е село Витолище.

Битолско Мариово: Будимирци, Бърник, Градешница, Грунища, Зовик, Ивени, Маково, Орле, Петалино, Рапеш и Старавина.

Прилепско Мариово: Бешище, Вепърчани, Витолище, Върбско, Гугяково, Дуне, Живово, Кален, Кокре, Крушевица, Манастир, Пещани, Полчище и Чанище.

Тиквешко Мариово: Галище, Клиново, Майден, Рожден и Ръжаново.

История[редактиране | edit source]

Четата на Коста Мариовски

Морихово се споменава като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия в хрисовула на император Василий II от 1019 година.[3]

В Мариово по време на османското владичество не е заселвано турско или друго мюсюлманско население и не е извършвана ислямизация - според легендата името на областта идва от красавицата Мария, която приела да стане жена на един турски бей срещу условието, че в областта няма да се турчат други хора, няма да се заселват турци и няма да се строят джамии. В 1564 - 1565 в областта избухва Мариовската буна. През 19-20 век е широко разпространена легендата, че името на областта идва от Мара Шишман, родственичка на последния български цар Иван Шишман, която получава Мариово като личен дар от султан Мурад I и запазва населението от ислямизация.[4][5][6]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Мариуво като окръг от 20 села в битолското поле с българско население .[7]

Мариовски носии от началото на века

През 19 и началото на 20 век всички села от Битолско Мариово са гъркомански и областта се превръща в най-северния център на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. От Битолско Мариово са известните андартски капитани Петър Сугарев (Петрос Сугаракис), Андонис Зоис и Стоян Цицов (Стефос Цицу). Днес един от площадите на Солун се нарича „Морихово“. От българска страна в Мариово действа четата на Коста Мориовски.[8]

В 1918 година Петър Карчев, кореспондентът на Четвърта пехотна преславска дивизия, разквартирувана в Мариово пише:

Крушевица и Дуня дават пълна представа за общата бедност на Мориховската област. Тези места дават според мене идея и за най-ниското жизнено ниво, което можеше да се срещне през онези години в Македония. Животът на местните хора напомняше в общи черти нивото на едни от най-изостаналите човешки общежития на Балканите. Може би само някои откъснати от шумния живот места в Албания съперничеха на Морихово по своята примитивност и бедност. Къщите бяха каменни и представляваха вътре едно общо помещение, покрай една от стените на което се намираше огнище. Домочадията са лежали върху пръстения под на подложена слама. Едната половина на същото помещение беше постоянно жилище на кравите и конете. Отделни сайванти за добитъка нямаше. Жилищата бяха покрити с ръжена слама - а една част от тях - с каменни плочи. Не можеше и да става дума за никаква хигиена в съвместния с добитъка живот на мориховските жители. Предполагам, че с това моше да се обясни отчасти и силното разпространение на сифилиса в Мориховско, особено в някои от селата като Дуня например.[9]

В последните десетилетия населението на областта масово мигрира към Битоля, Прилеп, Скопие или в чужбина. Според преброяването от 2002 година Мариово има 1 160 жители, от които 1 147 или 98,88% македонци.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Мариово

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, Акшеана, София, 2007, стр.33.
  2. а б Илюстрация Илинден, 1937, бр.83, стр.16
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171.
  4. Трайчев, Георги. Мариово, Македонска библиотека № 1, II издание, Печатница "Родопи", 1923, стр.10
  5. Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.45-46.
  6. Кондов, Костантин. СПОМЕНИ 1874 – 1929, http://strela.net
  7. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 82.
  9. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 462. ISBN 954321056X
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.