Поречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Река Треска.

Поречие или Порече (на македонска литературна норма: Поречје) е историко-географска област област в западния дял на Република Македония, обхващаща течението на река Треска и цялата и прилежаща долина. Централен град на областта е град Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | edit source]

Поречието е котловина, която граничи на север със Скопската котловина, на изток с областта Азот и с по-широкия Велешки регион, на югоизток с Прилепското поле, на юг с Крушевско, на югозапад с Кичевско и областта Копачка, а на северозапад граничи с Полога. От всички страни областта е заградена от планини, на север това е Суха планина (1189 м), на запад Суха гора (1857 м), Челоица (2061 м) и Песяк (1917 м), на юг това е Бушева планина (1788 м), в която се намира проходът Барбарас разделящ Поречието и Прилепското поле, а на изток Поречие е обградена от масива на Якубица , съответно планините Даутица (2074 м) и Караджица (2217 м).

Планината Якубица

Селища[редактиране | edit source]

Цялото Поречие административно е част от Община Брод, като в периода 1996 - 2004 година е поделена между Брод и Община Самоков.

Областта се дели условно на Горно Поречие в южния дял на котловината на Треска и Долно Поречие - в северния. В Долно Поречие от лявата страна на Треска са селата Ижище, Ореховец, Русяци, Требино, Девич, Грешница, Слатина, Горни Манастирец, Долни Манастирец, Тополница, Горно Круше и Долно Круше. От дясната страна са Латово, Сланско, Дреново, Локвица, Крапа, Црешнево, Модрище, Белица, Суходол, Драгов дол и Вир.

В Горно Поречие от лявата страна на реката са Самоков, Зъркле, Звечан, Томино село, Сушица, Лубще, Ковач, Бенче, Инче, Могилец, Горно Ботуше и Долно Ботуше, Битово, Заград, Растеш, Брест, Косово, Требовле, Здуне и Рамне. А от дясната страна е Тажево.

Сърбоманията в Поречието[редактиране | edit source]

През 19 век Поречието е изключително беден район на Македония. Почвите са каменисти, затова развитието на земеделието е слабо застъпено. Населението страда постоянно от албански грабителски набези. Българските екзархийски училища в Македония са на издръжката на местното население. За разлика от сръбските, който са финансирани главно от сръбската държава. Затова приемането на сръбската пропаганда става единственият шанс на населението в тези изключително бедни и малки села да имат училища. Те немогат да си позволят сами да плащат заплати на екзархийски учители. Още поовече сръбската пропаганда предлага и опцията за гурбет на местните в Сърбия. Така в региона трайно се налага сърбоманията, въпреки немалкото опити на ВМОРО да ги привлече към Българската Екзархия. С изключение на най-голямото и сравнително заможно село в региона Локвица, което отстоява българщината, и успява да подържа българският дух и в част от населението на най-близките му села. Въпреки сърбоманският натиск селото устоява до сръбската окупация 1913г. Следствие на повече от сто години действие на сръбската пропаганда в района трайно се налагат антибългарските нагласи сред населението.

След ВСВ югославският комунистически режим в Белград решава за централна и южна Вардарска Македония да се македонизира напълно. Затова заявява на сърбоманите, че който иска да бъде сърбин трябва да се изсели във Войводина, който остане става етнически македонец. Това неважи за северната част на Югославска Македония, там сърбоманите са оставени.

Сърбоманите от поречието подтиквани от активна сръбска пропаганда и сръбски четници от Сърбия активно деистват срещу ВМОРО. Дори вземат страната на турците по време на Илинденско-преображенското въстание. Успяват да пленят самия Даме Груев, след изрични заплахи че чети на ВМОРО ще навлязат в региона и ще настане клане на сърбомани Даме Груев е освободен. ВМОРО след тези събития ясно осъзнава огромната грешка, която е направена с допускането на сръбски четници от Сърбия да се настанят в Поречието. Постоянно се правят опити включително и от Георче Петров да се върнат сърбоманите към Екзархията и ВМОРО. След въстанието 1903 и последвалото масово навлизане на сърбски и гръцки чети в Македония, сблъсаците с ВМОРО зачестяват. След подялбата на Македония 1913г. от Сърбия и Гърция и оставането на поречието в Сърбия местните сърбомани заедно със сръбски четници и войски започват масов терор на останалото околно население в региона. Масово преследват комити на ВМОРО - екзекуции, терор над цели села. Което пък ражда желанието за отмъщение и когато Вардарска Македония става част от България, ВМОРО започва наказателни акции за прочистване на Поречието от сърбомани. Ужаса от сръбските звератва след 1913г. раждат и огромна омраза на ВМОРО срещу сърбоманите. През целият период на българско управление във Вардарска Македония по време на ПСВ, ВМОРО започва наказателни акции и срещу турци и албанци в Македония. След връщането на сръбската окупация 1918г. отново се обръщат нещата и сърбоманите от Поречието стават едни от най-големите съюзници на сърбите в преследването на българското население във Вардарска Македония със същото желание за отмащение както те са били преследвани от ВМОРО.

С присъединяването на региона към българската държава 1941г. София решава да смени политиката и да сложи край на насилието от двете страни, а за изкореняване на сърбоманията да се прилагат образователни мерки, а не насилие. Въпреки всичко регионът е свърталище на партизани и то не комунисти, а подкрепящи сръбските националисти на Дража Михайлович. Срещу тях се бият главно югослявски комунистически партизани на Тито. Югославските комунисти осъзнават, че единствената подкрепа, която могат да получат в Македония по това време е сред сърбоманите, затова те си поставят за цел да унищожат партизаните на Д. Михайлович в региона, за да стане база на югокомунистите.

От Поречието произхождат и едни от главните сърбомани, които градят македонизма след 1944г. и Белград ги избира точно затова, за да построят сърбомански македонизъм. Примерно Блаже Коневски.

Личности[редактиране | edit source]

Свързани с Поречие
  • България Йован Стоянов, български революционер от ВМОРО, поречки войвода с чета от 50 души през Илинденско-Преображенското въстание[1]
  • България Фанче, поречки районен началник на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание[2].

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 159.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 174.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.