Рамне (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рамне (Община Брод))
Тази статия е за селото в Поречието. За селото в Охридско вижте Рамне (община Охрид).

Рамне
Рамне
— село —
41.6797° с. ш. 21.1744° и. д.
Рамне
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина848 m
Население31 души (2002)
Пощенски код6535
Рамне в Общомедия

Рамне (на македонска литературна норма: Рамне) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Рамне е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от 1849 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ресине (Ressiné) е посочено като село с 22 домакинства с 60 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рамне е населявано от 170 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рамне е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Рамне има 40 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамне има 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рамне като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29