Растеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Растеш
Растеш
— село —
Селски къщи в Растеш
Селски къщи в Растеш
41.7467° с. ш. 21.1036° и. д.
Растеш
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина817 m
Население58 души (2002)
Пощенски код6535
Растеш в Общомедия

Растеш (на македонска литературна норма: Растеш) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Поречие на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Гоце Делчев в селото

На километър северно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Кула.[1]

Църквата „Света Богородица“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[2]

В XIX век Растеш е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Растеш (Rastèche) е посочено като село с 13 домакинства с 68 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Растеш е населявано от 245 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Растей е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[5]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Растеш има 36 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растеш има 240 българи патриаршисти сърбомани.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Йоан“ е от 1920, а „Свети Никола“ – от 1925 година.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Растеш като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители – 57 македонци и 1 сърбин.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
  2. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  8. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29