Брод (Община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод
Македонски Брод
    Герб
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Брод (Република Македония)
Red pog.png
Брод
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 585 m
Население (2002) 3 740 души
Брод в Общомедия

Брод (на македонска литературна норма: Македонски Брод) е малък град в западната част на Република Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 19 век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни.[4] Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.[1]

Всички жители Брод в началото на 20 век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5] Селото е център на сърбоманската активност в Поречието - област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 - Югославия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.[7] Селото е обявено за град и е прекръстено на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.

В Република Македония[редактиране | edit source]

От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3 740 жители.[8]

Училище в Брод
Националност Всичко
македонци 3 725
албанци 0
турци 0
роми 3
власи 0
сърби 9
бошняци 1
други 9

В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-кичевски осветява църквата „Свети Никола“, изградена на темелите на стар манастир. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местноста Пешна край Брод.[1]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брод
  • България Максим Хр. Александров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, средно образование, 14 воденска дружина[9]
  • Сърбия Михаил Йосифов (Михаило Јосифовић), сръбски революционер
  • България Симеон Аврамов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Алексо Стефанов[10]
Починали в Брод

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.257.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр. 154-155.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.