Белица (Община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Църквата в Белица.
Църквата в Белица.
Белица (Република Македония)
Red pog.png
Белица
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 882 m
Население (2002) 106 души
Белица в Общомедия

Белица (изписване преди 1945 година Бѣлица, на македонска литературна норма: Белица) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали - Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска (Голема).

История[редактиране | edit source]

Къщи в селото

Църквата „Свети Никола“ е от 16 век.[1] В 19 век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белица е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза, като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи, и втори път като част от Кичевска каза като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[2]

Църквата „Свети Пантелеймон“ е изградена в 1899 година.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долна Белица има 26, а Горна Белица 180 жители българи християни.[3]

Река Белица край селото

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[4] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[7]

В селото има и църкви „Възнесение Христово“, „Света Троица“ и „Свети Талалей“.[1]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Белица
  • Сърбия Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.