Белица (Община Брод)
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
| Белица | |
|---|---|
 Църквата в Белица.
|
|
  Белица
Белица на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Югозападен |
| Община: | Брод |
| Географска област: | Долно Поречие |
| Население: | 106 (2002) |
| Надморска височина: | 882 м |
| Геогр. положение: | 41° 40' 33" сев. ш. 21° 18' 15" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
Белица (изписване преди 1945 година Бѣлица, на македонска литературна норма: Белица) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали - Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска.
[редактиране] История
В 19 век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белица е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза, като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи, и втори път като част от Кичевска каза като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долна Белица има 26, а Горна Белица 180 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[3] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[6]
[редактиране] Личности
- Родени в Белица
Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[7]
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
| Населени места в Община Брод (Македонски Брод) | ||
|---|---|---|
| Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево
Исторически села: Бракяни |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
