Враг на народа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

С терминът враг на народа се означават политически или класови опоненти на групата използваща термина. Така формулирано понятието подсказва, че въпросните "враговете" действат срещу обществото като цяло. Терминът датира от римско време като латинското hostis publicae буквално се превежда на български като "враг на обществото". Днес този термин се асоциира главно със съветската фразеология, където е широко използван.[1]

Произход на термина[редактиране | edit source]

Враг на народа (на латински: hostis publicae — буквално "враг на обществото") е термин, който произлиза от римското право, предполагащ обявяване на лица извън закона, които подлежат на безусловно унищожаване (в този смисъл приравняващи се на вражески войници, воюващи с оръжие в ръка срещу Рим).

През 68 г. Римския сенат обявява Нерон за "враг на народа" след големия пожар в Рим и последвалите го бунтуве на легионите из провинциите. След самоубийството на "врага на народа" избухнала гражданска война за властта и в година на четиримата императори се налага като узурпатор начело на върховната власт военначалника Веспасиан, а през 70 г. е превзет и разрушен Втория храм с Йерусалим. Последвал през 71 г. най-грандиозния триумф в историята.

По времето на френската революция изразът е в масова употреба, послужвайки за разрастването на якобинския терор срещу противниците на новата власт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бенедикт Сарнов,Our Soviet Newspeak: A Short Encyclopedia of Real Socialism., Moscow: 2002, ISBN 5-85646-059-6 (Наш советский новояз. Маленькая энциклопедия реального социализма.)

Вижте също[редактиране | edit source]