Враг на народа
Враг на народа (на латински: hostis publicae — буквално "враг на обществото") е термин от римското право, предполагащ обявяване на лица извън закона, които подлежат на безусловно унищожаване (в този смисъл приравняващи се на вражески войници, воюващи с оръжие в ръка срещу Рим). Терминът е широко използван в съветската фразеология.[1]
През 68 г. Римския сенат обявява Нерон за "враг на народа" след големия пожар в Рим и последвалите го бунтуве на легионите из провинциите. След самоубийството на "врага на народа" избухнала гражданска война за властта и в година на четиримата императори се налага като узурпатор начело на върховната власт военначалника Веспасиан, а през 70 г. е превзет и разрушен Втория храм с Йерусалим. Последвал през 71 г. най-грандиозния триумф в историята.
По времето на френската революция изразът е в масова употреба, послужвайки за разрастването на якобинския терор срещу противниците на новата власт.
Източници[редактиране]
- ↑ . Бенедикт Сарнов,Our Soviet Newspeak: A Short Encyclopedia of Real Socialism., Moscow: 2002, ISBN 5-85646-059-6 (Наш советский новояз. Маленькая энциклопедия реального социализма.)
