Денонсиране на Ньойския договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Кайтел приема символично на същото място във вагона, където е сключено Компиенското примирие, Шарл Хюнтцингер за ревизията
Вагонът от 1918 г. заминава за военния музей в Берлин

На 23 юли 1940 г., след като неочаквано за Третия Райх и Царство България Мусолини започва Балканска кампания, по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков (главнокомандващ Българската армия през Първата световна война) посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война.

Същия ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой, и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината. С този външно манифестиран акт започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918 г. със сключването на Солунското примирие на Солунския фронт.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли 1940 г., след като на запад е установен нов ред, старият български цар Фердинанд I пише на фюрера:

... Поради това аз моля в името на падналите през световната война под мое командване храбри български войници, и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствения виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата.

На писмото на Фердинанд, Хитлер отговаря сдържано:

... По отношение на останалото съдържание на двете писма ... ще кажа, че съм хранил винаги големи симпатии към българските претенции за ревизия. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване ... [1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 550-558. ИК „Прозорец“, 1970, швейцарско издание.