Литицка епархия
| Литицка епархия | |
 Основите на епископската базилика в Лютица | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Λιτίτσης |
|---|---|
| Църква | Вселенска патриаршия |
| Страна | Византийска империя Османска империя |
| Център | Ортакьой |
| Катедрална църква | Лютицка базилика, „Преображение Господне“ |
| Сан | митрополит |
Литицката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Λιτίτσης) e бивша епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в тракийския град Ортакьой, днес Ивайловград, България.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Епархията носи името на средновековната крепост Лютица над Ивайловград. Като епископия се споменава за първи път по време на управлението на император Лъв VI Философ (886 – 912) като Льотицка епископия (Επισκοπή Λιοτίτζης).[1] Упомената е и около 940 година.[2]
Лютица е унищожена от кърджалии в 1790 година и седалището е преместено в Ортакьой.[1]
В 1821 година при избухването на Гръцката революция епископ Софроний Литицки, който е член на Филики Етерия, сформира революционна чета от жители на Мандрица и Ортакьой, която прекосява българските земи и се присъединява към войските на Александър Ипсиланти и участват в революцията на Молдова. След провала на революцията оцелелите стигат до Епир, а оттам до Румелия.[1]
През септември 1855 година Литицката архиепископия е повишена в митрополия.[3]
Според статистическата таблица от 1907 година на Вселенската патриаршия в 25 учебни заведения на Литицката митрополия са преподавали 30 учители. След Букурещкия договор от 1913 година Ортакьой остава на българска територия и епархията е драматично намалена. Последният митрополит е Никодим, който служи като архийерей от 1907 година до смъртта си в 1930 година.[1]
Митрополити[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Анонимен | Ανώνυμος | като Литидзки (Λιτίτζης) в 1342, 1350 и 1351 | ||
| Теодосий | Θεοδόσιος | 1652 — 1681 | ||
| Паладий | Παλλάδιος | 1688 — 1689 | ||
| Анонимен | Ανώνυμος | в 1712 в синодално решение на Кирил IV Константинополски | ||
| Методий | Μεθόδιος | 1721 — 1731 | ||
| Анонимен | Ανώνυμος | ? — 1759 | ||
| Атанасий | Αθανάσιος | 1759 — 1788 | ||
| Игнатий | Ιγνάτιος | 1788 — 1796 | ||
| Григорий | Γρηγόριος | 1796 — 1811 | ||
| Софроний | Σωφρόνιος | 1811 - 1827 † | ? - 1827 | |
| Йоаникий | Ιωαννίκιος | декември 1827 – 10 януари 1853 | в имброски м. | 1790 – 1870 |
| Григорий | Γρηγόριος | 10 януари 1853 – 1855 † | от макариополски е. | ? – 1855 |
| Йосиф | Ιωσήφ | 27 юли 1855 – 4 март 1861 | подал оставка | ? – 1871 |
| Игнатий | Ιγνάτιος | 11 март 1861 – 14 януари 1892 | в мраморноостровен м. | ? – 1893 |
| Константин | Κωνσταντίνος | 11 януари 1892 – 3 май 1894 | от дафнуски е., в мелнишки м. | 1850 – 1923 |
| Василий | Βασίλειος | 3 май 1894 – 27 септември 1897 | от дафнуски е., в парамитийски и филятески м. | 1858 – 1936 |
| Никифор | Νικηφόρος | 27 септември 1897 – 8 февруари 1907 | от неврокопски м., в чорленски и серентийски м. | 1854 – 1931 |
| Никодим | Νικόδημος | 25 февруари 1907 – 1 юни 1930 † | ? – 1930 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ιερές Μητροπόλεις της Μικράς Ασίας // Μικρασιάτικα, 25 Ιουλίου, 2014. Посетен на 26 декември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Средновековната крепост Лютица, област Хасково, архив на оригинала от 25 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121125051438/http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html, посетен на 29 юли 2013
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λιτίτσης κυρός Ιωσήφ. (;-1871) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017. (на гръцки)
