Константин Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Йованович
българо-австрийски архитект
Роден: 13 януари 1849 г.
Виена, Австрия
Починал: 15 февруари 1923 г. (на 74 г.)
Цюрих, Швейцария

Константин Анастасов Йованович е австрийски архитект с български произход, роден на 13 януари 1849 година във Виена.

Син е на графика Анастас Йованович. Някои сръбски източници определят Константин Йованович като сръбски архитект, тъй като семейството му е живяло известно време в Сърбия, когато баща му (родом от Враца) е бил управител на Кралския двор в Белград.

Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена, а през 1870 г. — архитектура като отличник на Политехниката на Цюрих.

По-късно живее и работи във Виена, а през най-активните си творчески години работи в Белград и София. Автор е на проекта на Сръбската скупщина (1891-1892 г.) в Белград.

През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец.

Пристига в България през 1880 г. За престой от няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сграда на гимназията в Лом. Създател е на първия и основен проект на сградата на Народното събрание в София, тържествено открита на 25 ноември 1884 г.

Константин Йованович е автор на изследване за строежа на църквата „Св. Петър“ в Рим, което е публикувано във Виена.

От 1914 г. до смъртта си живее в Швейцария. Умира в Цюрих на 15 февруари 1923 г.

Източници[редактиране | edit source]