Герб на Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Румъния
Coat of arms of Romania.svg
Coat of arms of Romania Eagle.svg
Версия, използвана на ведомствените печати и на документите за самоличност
Детайли
Утвърден 1992
Щит горе в дясно - златен орел; горе в ляво - сребърна глава на тур; долу в дясно - златен въоръжен лъв и златна крепостна стена; долу в ляво - черен орел и седем крепости; долу при основата - два златни делфина; всичко на лазурно, поставени на златен орел
Други елементи в клюна на орела - златен православен кръст, а в ноктите му - сребърен меч и жезъл

Гербът на Румъния е приет на 10 септември 1992 г. от румънския парламент като офоциален символ на страната.

В центъра на герба е поставен златен римски орел. Същият орел е изобразен и на гербовете на окръг Арджеш и градовете Питещ и Куртя де Арджеш. Орелът символизира Династията на Басарабите, които допринасят много за просъществуването на Влашко. Орелът символизира римските корени на румънците, храброст, решителност, стремеж към по-високи върхове, сила. Оцветеният в лазурно (синьо) щит символизира небето. Орелът държи в нокти символите на властта – меч и жезъл. Мечът е препратка към молдовския владетел Щефан чел Маре (Стефан Велики, 1456-1504), познат още под името “Рицар на Христа”. Жезълът припомня за Михай Витязул (Михай Храбри, 1593-1601), който първи е обединил румънските земи.

На гърдите на орела има по-малък щит разделен на пет основни части, в които са поместени гербовете на румънските исторически области:

История[редактиране | edit source]

Гербът на Румъния се появява през 1859 година, когато Александру Йоан Куза обединява двете васални княжества Молдова и Влашко. Тогава хералдическите символи на двете княжества са обединени в един герб — златния орел и златната глава на тур .

До 1866 година се появяват няколко варианта на герба, но след избирането пре същата година за княз на Румъния Карол I щитът е разделен на 4 части. В първата и четвъртата половина е изобразен влашкия орел, а във втората и третата – молдовския тур. По средата на щита е изобразен герба на управляващата династия на Хоенцолерн-Зигмаринген. След Руско-турската война от 1878 година на четвъртата половина е добавен символът на Добруджа — два златни делфина, а на третата – символът на Олтения – златен лев. Над щита е поставена Желязната корона, която силволизира независимостта и суверенитет на Румъния. Гербът е променен още веднъж през 1922 година, когато към Румъния е присъединена Трансилвания и Банат. Тогава гербът на Трансилвания е поставен на четвъртата половина, а на третата – объединеният герб на Банат и Олтения (мост и златен лъв). Гербът на Добруджа е пренесен долу в основата на щита. Целият съставен герб е поставен върху гърдите на златен орел, който симвлизира римския произход на румънския народ. Гербът на Кралство Румъния е имал три версии: малка, средна (с девиз и щитодръжци) и голяма (с мантия).

През 1948 година на власт идва комунистическата партия и гербът на Румъния е сменен със социалистическа емблема по подобие на другите страни от социалистическия лагер. Представлява пейзаж (гора, изгряващо слънце между планински върхове), обкръжени със житни класове и превързани с национална трикольорна лента. По-късно най-отгоре на емблемата е добаване червена петолъчка.

След 1990 г., след падането на режима на Чаушеску, започва обсъждането на нов герб. Дотогавашният герб е характерен за социалистическа Румъния и има комунистически мотиви като житни снопове и червена петолъчка. През революцията от 1989 г., хората изрязват социалистическия герб и развяват знамена с дупки в средата, което става символ на революцията.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Тази статия е редактирано и преведено копие на статията [1] на сайта http://de.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.