Промяна на парадигмата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Промяна на парадигмата (на английски: paradigm shift) е термин, използван от Томас Кун в неговата влиятелна книга Структура на научните революции (1962), за да опише промяната в основните предположения вътре в една управляваща теория на науката. Той е в контраст с неговата идея за нормална наука.

Томас Кун твърди, че социокултурният опит на учените повлява за промяната на парадигмата, когато тя се случва. [1]. Според Кун, в развитието си науките следват следния цикъл [2]:

  • Нормална наука — всяко ново откритие се обяснява от позицията на приетата вече парадигма.
  • Екстраординерна наука — криза в науката. Появават се упорити аномалии, т. е. факти, явления, които устояват на опитите да бъдат усвоени от установената парадигма.

Когато достатъчно значими аномалии се появяват срещу една настояща парадигма и научната дисциплина е захвърлена в ситуация, положение на криза. Именно увеличаването на количеството аномалии води до поява на алтернативна теория - по време на кризата нови идеи, вероятно предходно отхвърляни биват тествани. Евентуално се формира нова парадигма, която печели своите нови последователи и интелектуалната "битка" заема място между последователите на новата парадигма и поддръжниците на старата парадигма. В този момент в науката съжителстват несъвместими школи. Отново, за физиката от началото на 20 век преходът между максуеловия електромагнетичен светоглед и айнщайновия релативистичен светоглед не е нито незабавен, нито спокоен, и вместо това въвлича проточени поредици от атаки, едновременно с емпирични данни, както и реторични и философски аргументи и от двете страни.

  • Научна революция — налага се нова парадигма.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Това твърдение може да бъде открито в сборника от есета на Томас Кун The Road Since Structure: Philosophical Essays, както се посочва в рецензия върху нея от Zev Kremence
  2. Философски речник, ГАЛ-ИКО, 1996