Робърт Филмър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Филмър (1588-1653)

Сър Робърт Филмър (на английски: Robert Filmer, 1588 – 26 май 1653) е английски политически теоретик, който защитава божественото право на кралете.

Най-известната му творба е "Патриаршия", публикувана след смъртта му, през 1680 г. Книгата става обект на много критики от страна на вигите, най-вече от страна на Джон Лок в неговия труд "Два трактата за управлението". Р. Филмър се явява противоположност по възгледи на Томас Хобс, Джон Лок и други английски просветители.

Биография[редактиране | edit source]

Син е на сър Едуард Филмър. Завършва Тринити Колидж (Кеймбридж) през 1604 г. Изразен привърженик е на Чарлз I и неговата кауза. По време на Гражданската война къщата му е била изгаряна 10 пъти. Заточен е в крепостта на Лийдс през 1643 г.

Възгледи[редактиране | edit source]

Робърт Филмър е на средна възраст, когато започва да пише. Тогава стават съвсем явни противоречията между краля и Камарата на общините. В неговите произведения се изразяват доктрините на крайно десните тори, които защитават божественото право на кралете.

Най-известното произведение на Роберт Филмър е "Патриаршия и естествената власт на кралете". Неговата теория е, че така както бащата има неоспорима власт над семейството, така това е и модел за управлението на всички държави. В началото бог дава власт на Адам, който има пълен контрол върху своите потомци. Тази власт е наследена от Ной. Така както неговите синове са наследили властта, така и всички крале я наследяват. Тази власт е абсолютна. Робърт Филмър подминава проблема, че всеки може да каже, че властта му е дадена от бог, с това, че така или иначе тази власт съществува. Царят е освободен от човешкия контрол. И не трябва да е отговорен и задължаван от законите и актовете, приети преди него, както и не може той сам да си налага закон на себе си.

По повод английската конституция Филмър твърди, че лордовете трябва да дават съвет на краля, а Камарата на общините трябва да има само компетенциите на парламента. Единствено кралят има право да създава закони, следователно тяхната власт зависи изцяло от желанието на краля. Според Филмър е невъзможно (от етична гледна точка) хората да съдят или свалят своя крал, тъй като те стават съдии на собствената си кауза.

Робърт Филмър остро отрича демокрацията. Според него демокрацията в Древна Атина е вид "пазар на свободата" и гражданите никога не са имали истинска свобода, а просто желанието на тълпата. Древният Рим според Филмър е управляван справедливо само след установяването на империята.

Теорията на Филмър, публикувана след смрътта му, става доста популярна. 9 год. след нейното публикуване по време на революцията, която изгонва династията на Стюартите от престола, Джон Лок, виждайки във Филмър защитник на божественото право на кралете, го атакува в първата част на "Два трактата за управлението" Първият трактат е посветен на Филмър и оборването на неговата теория.

Произведения[редактиране | edit source]

Патриаршия, Лондон, 1680
  • Богохулството срещу светия дух (Of the Blasphemie against the Holy Ghost), 1647
  • Наематели на наследството (The Free-holders Grand Inquest), 1648
  • Анархията на ограничената монархия (The Anarchy of a Limited or Mixed Monarchy), 1648
  • Нуждата от абсолютна власт на всички страни (The Necessity of the Absolute Power of All Kings), 1648
  • Наблюдения за произхода на държавата (Observations Concerning the Originall of Government, upon Mr Hobs Leviathan, Mr Milton against Salmasius, H. Grotius De Jure Belli), 1652
  • Наблюдения за формите на управление според Аристотел (Observations Upon Aristotles Politiques concerning Forms of Government, Together with Directions for Obedience to Gouvernors in dangerous and doubtfull times), 1652
  • Патриаршия (Patriarcha), 1680

Външни препратки[редактиране | edit source]