Награди Иг-Нобел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Наградите Иг-Нобел (известни и като антинобелови награди или шнобелови награди) са пародия на нобеловите награди, които отличават трудове (по-често на истински учени, но понякога и на псевдоучени), които забавляват с безсмислеността си или понякога с абсурдността си.

Първите Иг-нобелови награди за връчени за „Опити, които не могат, или по-добре да не бъдат повтаряни“. По-рано са връчвани в Масачузетския технологичен институт, а после в Харвардския университет. Наградите се присъждат от оксфордско хумористично списание[1][2], с участието на клуб на студенти по физика[3], в началото на октомври, приблизително по времето, по което се обявяват и лауреатите на нобелови награди. Самите награди се връчват от носители на самата Нобелова награда по физика. Броят области, в които се присъжда Иг-нобелова награда, може да се променя от година на година.

Удостоени „постижения“[редактиране | edit source]

1991[редактиране | edit source]

1992[редактиране | edit source]

  • Археология: наградата е връчена на Eclaireurs de France (френска скаутска организация), редовни заличители на графити, за увреждането на рисунки на бизони от праисторически хора, в пещерата Мейриер сюпериор, близо до френското село Брюникел.
  • Медицина: Ф. Канда, E. Яги, M. Фукуда, K. Накажима, T. Ота и O. Наката от изследователския център Шишейдо в Йокохама, за тяхното пионерско изследване „Изясняване на химичния състав на веществата, отговорни за лошата миризма на краката“, и най-вече за тяхното заключение, че краката на хората, които си мислят, че краката им миришат, наистина миришат, докато на тези, които не мислят така, не миришат.

1993[редактиране | edit source]

  • Мир: Клонът на компанията Пепси на Филипините, за организирането на състезание, чиито победител е трябвало да стане милионер. Компанията обявява печеливш номер, който не съществува, което изкарва на улиците 800 000-те хиляди потенциални победители, към които се присъединяват филипински паравоенни формирования, които за пръв път в историята си са обединени за обща кауза.

1995[редактиране | edit source]

  • Психология: Шигеру Уатанабе, Юнко Сакамото и Масуми Уакита от университета Кейо, за успешните им експерименти да научат гълъби да различават творби на Пикасо от творби на Моне.

1996[редактиране | edit source]

  • Мир: Жак Ширак, президент на Франция, за честването на 50-тата годишнина от бомбардировките над Хирошима с ядрени опити в Тихия океан.
  • Физика: Робърт Матюс, от Университета Астън, за неговите изследвания на Законите на Мърфи, по-специално за доказателството му, че филийката по-често пада върху намазаната си страна, публикивани в European Journal of Physics, бр.16, №4, 18 юли, 1995, стр. 172-6
  • Химия: Джордж Гобъл от университета Пърдю, за световния му рекорд за запалване на барбекю от 3 секунди, чрез използването на въглища и течен кислород.

1997[редактиране | edit source]

  • Мир: Харолд Хилман от университета в Съри, Англия за неговият усърден и в основата си миролюбив доклад "Вероятната болка, изпитана при екзекуция с различни методи", публикувана в Perception 1993, бр . 22 стр. 745-53

1998[редактиране | edit source]

  • Физика: Дийпак Чопра, от Центъра за добър живот „Чопра“, в Ла Хоя, Калифорния, за уникалното тълкувание на квантовата механика и нейните приложения в живота, свободата и икономическото благосъстояние.
  • Статистика: Джералд Бейн от болницата Маунт Синай в Торонто и Кери Симиноски от Университета в Алберта, за внимателно проведеното им изследване „Връзка между височината на човек, дължината на пениса му и номера на обувките му“.

1999[редактиране | edit source]

  • Литература: Британския институт за стандартизация, за упътване от шест страници (BS 6008) за правилната употреба на чаша за чай.

2001[редактиране | edit source]

  • Мир: Вилиюмас Малинаюскас, от Грутас, Литва, за направата на увеселителен парк „Светът на Сталин“

2002[редактиране | edit source]

  • Физика: Арнд Лейке от Мюнхенския университет, за доказателството му, че дебелината на пяната на бирата намалява експоненциално с времето.

2003[редактиране | edit source]

2004[редактиране | edit source]

  • Мир: Дайсуке Инуе от Япония, за изобретяването на караокето, давайки на хората още един начин да се научат да са толерантни едни с други.

2005[редактиране | edit source]

  • Литература: На нигерийските спамъри, за използваните от тях имейли, с които въвеждат милиони потребители на Интернет в живота и трагедията на множество персонажи: Генерал Сани Абача, Мисис Сани Абача, Баристър Джон Мбеки и други, които приканват получателя на имейла да дадат малка сума пари, за да имат достъп до голямото наследство на трагичния персонаж, който по различни причини може да получи парите си само с помощта на потребителя.

2007[редактиране | edit source]

  • Авиация: Патрисия Агостино, Сантяго Плано и Диего Голомбек, за откритието, че хамстерите се възстановяват по-бързо от ефектите, свързани с часовата разлика, след като им се даде „Виагра“.
  • Мир: Строителната лаборатория на военно-въздушните сили на САЩ в Дейтън, Охайо, за разработката на „гей бомба“, която трябва да предизвиква хомосексуално поведение във вражеските редици.

2008[редактиране | edit source]

  • Хранене: Масимилиано Дзампини от Университета в Тренто, Италия, и Чарлз Спенс от Оксфорд, Великобритания, за това, че са модифицирали по електронен начин звука на хрускането на картофения чипс.
  • Мир: Швейцарският федерален комитет по етични въпроси и гражданите на Швейцария – за това, че са приели закона, че растенията имат достойнство.
  • Биология: Мари-Кристин Кадерго, Кристел Жубер и Мишел Франк, доказали, че бълхите, които живеят по кучетата, скачат по-високо от тези, които живеят по котките.
  • Археология: Астолфо Дж. Мело Аруджо и Хосе Карлос Марчелино от Университета в Сао Паоло, Бразилия, за това, че са изучавали как съдържанието на едно място на разкопки може да се разбърка от действията на броненосеца.
  • Медицина: Дан Ариъли, доказал, че скъпите лекарства с плацебо ефект са по-ефикасни от евтините такива.
  • Когнитивни науки: Тосиюки Накагаки, Хироясу Ямада, Рьо Кобаяси, Ацуси Таро, Акио Исигуро и Агота Тот, доказали, че амебоподобни организми, които живеят в калта, могат да решават пъзели.
  • Икономика: Джефри Милер, Джошуа Тибур и Брент Джордан, доказали, че месечният цикъл на професионална еротична танцьорка влияе на бакшишите, които тя получава.
  • Физика: Дориан Раймер и Дъглъс Смит, доказали, че всяка купчина косми или някакви нишки неизбежно ще се разбърка и омотае и ще образува топче.
  • Химия: Шари А. Умпере, Джозеф А. Хил, Дебора Дж. Андерсън, за откритието си, че „Кока-кола” е ефективен спермицид, и Хун Чуаню, Се Чачан, У Пайфън и Цзян Бинин, за откритието си, че това не е така.
  • Литература: Дейвид Симс от Великобритания за неговото изпълнено с любов съчинение „Копеле такова: художествено изследване на недоволството в една организация”.

2009[редактиране | edit source]

  • Биология: Фумиаки Тагучи, Сон Гуофу и Чан Гуанглеи от Медицинското училище към Университет Китасато, Сагамихара, Япония, за демонстрацията, че кухненските отпадъци могат да се редуцират с повече от 90% (като маса) чрез използването на бактерия, извлечена от изпражненията на Гигантска панда.[4][5]
  • Химия: Хавиер Моралес, Миел патига и Виктор Кастано от Националния автономен университет на Мексико за създаването на полупроводниковия материал diamond film от текила.[6][7]
  • Икономика: Изпълнителните и други директори, както и одиторите на четирите исландски банки —Кайптинг банк, Ландсбанки, Глинтир банк и Централна банка на Исландия — за демонстрацията, че малките банки бързо могат да се трансформират в големи и обратното (както и за демонстрацията, че подобни неща могат да бъдат приложени за цялата национална икономика).
  • Литература: Ирландската полиция за вписването и представянето на над 50 пътни акта на поляк с името "Prawo Jazdy". Г-н "Jazdy" е бил смятан за най-честия пътен нарушител в Ирландия, докато разследването не открива факта, че Prawo Jazdy е полски термин за "пътно свидетелство" (шофьорска книжка).[8]
  • Математика: Гидеон Гоно, управител на Зимбабвийската резервна банка, за даването възможност на хората по прост и ежедневен начин да се справят с големи числа, чрез печатането на банкноти с деноминации, вариращи от 1 цент до хиляда билиона зимбабвийски долара.
  • Медицина: Доналд Ънгъл от Хилядата дъба, Калифорния, САЩ за изследването на възможната причина за артрита на пръстите чрез изпукване на пръстите само на лявата, но не и дясната, си ръка в продължение на 50 години.[9]
  • Мир: Стивън Болингел, Стефен Рос, Ларс Ойстерхелвег, Майкъл Тали и Бит Кнубул в Университета в Берн, Швейцария, с определянето дали е по-добър ударът в главата с пълна или с празна бутилка.[10]
  • Физика: Катрин Уиткъм от Университета в Синсинати, Даниел Либерман от Харвард и Лиза Шапиро от Тексаския университет, всички те от САЩ, за аналитичното определяне защо бременната жена не се преобръща/прекатурва.[11]
  • Публично здраве: Елена Боднар, Рафаел Лии и Сандра Марийан от Чикаго, САЩ, за изобретяването на сутиен, който може бързо да бъде превърнат в чифт газови маски — една, за жената, която носи сутиена и друга за стоящия до нея.[12]
  • Ветеринарна медицина: Катрин Дъглас и Питър Руилнсън от Нюкасъл Юнивърсити, Великобритания, за това, че успяват да покажат, че кравите с имена дават повече мляко от кравите, които са без име.[13]

2011[редактиране | edit source]

  • Биология: Дарил Гуайн и Дейвид Ренц — откриват, че даден вид бръмбари се чифтосват с бутилки от определн вид австралийска бира. При това бръмбарите толкова се съсредоточват в усилията си да се чифтосат с бутилките, че или умират на силното слънце, или биват изядени от изгладнели мравки, или се налага учените да ги махнат физически от бутилките. [14]
  • Физика: Филип Перен, Сирил Перо, Доминик Девитер, Бруно Рагару (Франция) и Херман Кингма (Холандия) — отговарят на въпроса защо състезателите, които хвърлят диск, получават замайване, а онези, които хвърлят чук, не получават. Хвъргачите на чук съсредоточват погледа си в една точка, а хвъргачите на диск не го правят.[15]
  • Химия: Макото Имаи, Наоки Урушихата, Хидеки Танемура, Юкинобу Таджима, Хидеаки Гото, Коичиро Мизогучи и Юничи Мураками — определят идеалната плътност на носеното от вятъра уасаби. Това знание позволява изобретяването на противопожарна аларма с уасаби, която ще буди спящи хора в случай на пожар.[16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пародийните нобелови награди бяха връчени в Харвард, в. Дневник / dnevnik.bg, 2 октомври 2009
  2. ((en)) Най-доброто от Иг-Нобел наградите за 2009, newscientist.com, 2 октомври 2009
  3. Раздадоха наградите "Иг-Нобел" за шантави открития, vesti.bg, 2 октомври 2009
  4. ((en)) Тагучи, Ф., Микробно третиране на кухненски отпадъци с произвеждащата ензими термофобна бактерия от изпражнения на Гигантска панда, Списание за бионаука и биоинженерство / Taguchi, F. (2001). "Microbial treatment of kitchen refuse with enzyme-producing thermophilic bacteria from Giant Panda feces". Journal of Bioscience and Bioengineering 92: 602.
  5. Microbial Treatment of Food-Production Waste with Thermopile Enzyme-Producing Bacterial Flora from a Giant Panda
  6. Tequila is surprise raw material for diamond films. // NewScientist, 20 юни 2008.
  7. Javier Morales; Miguel Apátiga; Castaño (2008). "Growth of Diamond Films from Tequila".
  8. The mystery of Ireland's worst driver. // BBC News. 2009-02-19. Посетен на 2010-05-08.
  9. Unger DL. Does knuckle cracking lead to arthritis of the fingers?. // Arthritis and Rheumatism 41 (5). May 1998. DOI:<949::AID-ART36>3.0.CO;2-3 10.1002/1529-0131(199805)41:5<949::AID-ART36>3.0.CO;2-3. с. 949–50.
  10. Bolliger SA, Ross S, Oesterhelweg L, Thali MJ, Kneubuehl BP. Are full or empty beer bottles sturdier and does their fracture-threshold suffice to break the human skull?. // Journal of Forensic and Legal Medicine 16 (3). April 2009. DOI:10.1016/j.jflm.2008.07.013. с. 138–42.
  11. Female lower back has evolved to accommodate strain of pregnancy
  12. US patent 7255627 "Garment device convertible to one or more facemasks"
  13. Bertenshaw, Catherine. Exploring stock managers’ perceptions of the human-animal relationship on dairy farms and an association with milk production. // Berg Publishing, March 2009. с. 59–69. Посетен на 2009-10-01.
  14. Замфиров, М.. Анти-нобелови награди. // Посетен на 18.12.2011.
  15. Замфиров, М.. Анти-нобелови награди. // Посетен на 18.12.2011.
  16. Замфиров, М.. Анти-нобелови награди. // Посетен на 18.12.2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]