Шофьорска книжка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шофьорска карта/книжка от Испания, ЕС формат
Шофьорска книжка от 1914 г.
Свидетелство за право на управление на автомобил в България от 1938 г.

Шофьорската карта (или шофьорска книжка) е документ, удостоверяващ правото на управление на моторно превозно средство. Може да бъде използван и за документ за самоличност.

В миналото е използвана картонена шофьорска книжка. Днес в много страни, включително и в България, вече се използва ламинирана пластмасова карта с електронен чип с данни за лицето, притежаващо картата.

В редица държави — като САЩ и Канада например, тази карта, освен за нуждите на регистрацията и контрола върху автомобилния транспорт, широко се използва и като документ за установяване на самоличността на лицето в страната, служи като паспорт или лична карта при най-различни правни и други въпроси. Въпреки това обаче тя не замества напълно останалте документи за самоличност, които удостоверяват и други данни за лицето. Така например при влизане/напускане на страната се очаква лицето да представи международен паспорт или друг вид документ за самоличност за пътуване зад граница — например зелена карта и PR карта.

Вижте също[редактиране | edit source]