Филип Джонсън

Филип Джонсън Philip Johnson
Роден	8 Юли 1908 г. Кливланд, Охайо, САЩ
Починал	25 януари 2005 г. Ню Канаан, Кънектикът, САЩ
Националност	американец
Стил	модерн, постмодерн
Награди	„Прицкер“ 1979 г.

Филип Джонсън (на английски: Philip Johnson) (1908-2005) е американски архитект - първият носител на наградата "Прицкер" след основаването ѝ през 1979 г. С характерните си очила с кръгли, дебели рамки, Джонсън е бил най-разпознаваемата фигура в американската архитектура в продължение на десетилетия.

Биография

Филип Джонсън е роден в Кливланд, Охайо, през 1906 г. Той получава магистърска степен по история на архитектурата в Харвардския университет през 1930 г. и след завършването си става директор на архитектурния отдел в музея на Модерното изкуство в Ню Йорк. От 1932 г. до 1934 г. и от 1945 г. до 1954 г. той е един от директорите на Музея за модерното изкуство (МОМА) в Ню Йорк, който представя европейската модерна архитектура на американското общество. Организирайки тази изложба, Филип Джонсън и Хенри Ръсел Хичкок систематизират принципите на модерната архитектура в книга със заглавие “Международният стил: архитектурата от 1922 г.”. През 30-те години Джонсън използва личните си финансови средства за да подкрепи каузата на много модерни архитекти и най-вече подпомага американския архитект с немски произход Лудвиг Мис ван дер Рое.

През 1940 г. Джонсън се връща в Харвард, във факултета по дизайн, където се обучава при Марсел Бройер. Той получава магистърска степен по архитектура през 1943 г. и практикува в Кеймбридж (Масачузетс) до 1946 г., когато се премества обратно в Ню Йорк като директор на архитектурния отдел в МОМА. Работи с Ричард Фостър от 1964 до 1967 г. и с Джон Бърджий от 1967 г. до пенсионирането си. Става член на управата на МОМА през 1958 г., получава златен медал през 1978 г. и наградата за архитектура Прицкер през 1979 г.

постмодерната сграда на АТ&Т, Ню Йорк - сега сграда на Сони

Като архитект, Джонсън е известен най-вече с работата си в началото на 50-те години, докато е все още силно повлиян от Лудвиг Мис ван дер Рое. Архитектурните му принципи еволюират от модернист към пост-модернист, а накрая става анти-пост-модернист. Това води до множество критики към него, че се интересува повече от стила, отколкото от субстанцията/материалите. Той е известен по-скоро като стимулатор на идеи, отколкото като дизайнер.

Джонсън започва да проектира сгради през 1942 г., обикновено с луксозни материали и в големи мащаби, с широко използване на вътрешното пространство, с класически дух на симетрия и елегантност. Едни от най-важните му проекти включват собствения му дом, известната Стъклена къща (Glass House), построена през 1949 г. в Ню Канън, Кънектикът, прочутият стъклен небостъргач „Сигрем Билдинг“, построен през 1958 г. в Ню Йорк със съдействието на Лудвиг Мис ван дер Рое, центъра Kline science в университета Йейл (1962, Ню Хейвън) и главната квартира на АТ&Т в Ню Йорк, построена през 1984, която предизвиква бурни дискусии поради използването на бароков фронтон на върха на небостъргач.

Дебати са възниквали и относно дизайна на Джонсън за главната квартира на компанията Plate Glass в Питсбърг (1984) и по-точно, използването на готическа стъклена кула за сградата, както и използването на стил Арт-деко за Transko Tower в Хюстън (1984).

Работата на Филип Джонсън може да се опише като блестяща и спираща дъха, но също и като ефектна и без вдъхновение. Почти винаги е противоречива. По един или друг начин, Филип Джонсън доминира в света на архитектурата по един уникален начин със своите небостъргачи, катедрали, музеи, градини и търговски центрове.

През 1990-те год неговото име е все още много известно с десетки проекти, включително и нов комплекс от офиси в Чек Поинт Чарли в Берлин.

В самото начало на своята кариера, в началото на 1940-те год., Джонсън постигнал бърз успех, започвайки с известната Стъклена къща, прозрачната рамкирана сграда, в която живее. Този най-известен негов проект много прилича на неговия първи проект на къща за дипломната му работа в Харвард. Тя става образец на модерната архитектура.

След Стъклената къща, работите на Джонсън стават по-импозантни и все по-амбициозни. Скоро по негови проекти са изпълнени известни сгради като държавния театър в центъра Линкълн и сградата Сийграм в Ню Йорк и Кристалната Катедрала в Гардън Гроув, Калифорния.

"Портата на Европа", Мадрид

Тези проекти въвеждат ново поколение от стъклени кули. Джонсън става един от основателите на така наречения „международен стил“. Философията на следвоенните архитекти била, че хората се чувстват по-сигурни зад стъклени стени и изпитват по-добра връзка с околната среда. Тъй като тези сгради станали скучни и банални, блясъкът на международния стил започнал да потъмнява. Дори самият Джонсън станал критичен към движението, което сам оглавявал:

“Всички ние, младите архитекти, сме съгласни с твърдението, че модерната архитектура е прекалено остаряла, плоска и студена. Франк Лойд Райт я е наричал плоскогърда, защото е цялата от стъкло, прозрачна и гладка и в нея няма нищо човешко.”

На моменти Джонсън е бил атакуван от политически движения. Той бил наричан фашист и нацист. По-късно се отрича от убежденията си.

Джонсън никога не е стоял дълго извън светлината на прожекторите. През 1984 г. взривил архитектурния свят със сградата на АТ&Т. Комбинирал класически елементи с модерен дизайн, подготвяйки световната сцена за пост-модернистичната архитектура.

Някои обвиняват Джонсън, че просто комбинира и пречертава идеите на другите, но дори и най-жестоките му критици казват, че Джонсън е кардинален двигател за младите архитекти. Те също твърдят, че може би най-големият му принос към архитектурата са проектите му за паркове и градини.

Небостъргачът "ППГ Палас", Питсбърг, Пенсилвания

Един от най-известните паркове е градината на скулптурите в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. В чест на 90-тата годишнина на Джонсън музеят прави изложба на произведения на изкуството, които той е дарил и изградил.

В края на 50-те години, веднага след като си сътрудничил с Лудвиг Мис ван дер Рое по сградата Сийграм на Парк Авеню, той въвежда елементи на класическата архитектура в своите сгради, започвайки да търси начин да съчетае модерната архитектура с историческите форми. Този процес на търсене започва с прекалено абстрактни версии на класицизма през 60-те години и завършва с използването на чисти архитектурни форми от миналото в неговите небостъргачи от 80-те години.

Тази фаза от кариерата му включва и добре познатите проекти като класическата сграда от розов гранит на АТ&Т (сега сграда на Sony) на Мадисън Авеню, която той завършва през 1984 г. с Джон Бърджий, Кулата на Републиканската банка (сега център на NCNB) в Хюстън, в която използва елементи на фламандската ренесансова архитектура, кулата Транско (сега кула Уилиамс) в Хюстън, в която включва романтични стъклени форми от 20-те години – това е може би най-красивият му небостъргач; и PPG Place в Питсбърг – стъклена кула с готическа форма, копираща формите на сградите на Парламента в Лондон.

Творби

Сигрем Билдинг

Yale Kline Biology Tower

Глас Хаус, Стъклената къща

• Johnson House, "The Glass House", New Canaan, Connecticut, (1949);
• John de Menil House, Houston (1950);
• The Rockefeller Guest House for Abby Aldrich Rockefeller (1950);
• Сигрем Билдинг, в сътрудничество с Лудвиг Мис ван дер Рое, Ню Йорк (1954-1958);
• Four Seasons Restaurant, New York City (1959);
• Expansion of St. Anselm's Abbey in Washington, D.C. (1960)
• The Museum of Art at Munson-Williams-Proctor Arts Institute in Utica, New York (1960);
• The Abby Aldrich Rockefeller Sculpture Garden at the Museum of Modern Art;
• New York State Theater at Lincoln Center, (with Richard Foster, 1964);
• Amon Carter Museum in Fort Worth, Texas (1961, expansion in 2001);
• The New York State Pavilion for the 1964 New York World's Fair, 1964);
• The Kreeger Museum in Washington D.C. (with Richard Foster; 1967);
• The main campus mall at the University of Saint Thomas in Houston, Texas ;
• Elmer Holmes Bobst Library of New York University);
• John F. Kennedy Memorial Plaza in Dallas, Texas (1970);
• The IDS Center in Minneapolis, Minnesota (1972);
• Art Museum of South Texas in Corpus Christi, Texas (1972);
• Boston Public Library (1973);
• Fort Worth Water Gardens (1974);
• The Dorothy and Dexter Baker Center for the Arts at Muhlenberg College in Allentown, Pennsylvania(1976);
• Thanks-Giving Square in Dallas, Texas (1976);
• The Neuberger Museum of Art at SUNY Purchase College;
• Evangelist Robert Schuller's Crystal Cathedral in Garden Grove, California (1980);
• Tata Theatre, National Centre for the Performing Arts (India), Mumbai (1980).
• Metro-Dade Cultural Center in Miami, Florida, 1982;
• The Chapel of St. Basil and the Academic Mall at the University of St. Thomas in Houston, Texas;
• The Republic Bank Center in Houston, Texas now rebranded Bank of America Center;
• The Transco Tower, now rebranded Williams Tower, Houston, (1983);
• The Cleveland Playhouse in Cleveland, Ohio (extension) (1983);
• The Wells Fargo Center (Denver) in Denver, Colorado (1983);
• PPG Place in Pittsburgh, Pennsylvania (1984);
• The Gerald D. Hines College of Architecture, University of Houston (1985);
• Comerica Bank Tower, Dallas, Texas, 1987;
• Puerta de Europa, Madrid, Spain) John Burgee Architects, Philip Johnson Consultant;
• 190 South LaSalle in Chicago John Burgee Architects, Philip Johnson Consultant;
• 191 Peachtree Tower, Atlanta, Georgia John Burgee Architects, Philip Johnson Consultant;
• 101 California Street, San Francisco, California; Johnson/ Burgee Architects;
• University of St Thomas St Basil Chapel (with John Manley, Architect) (1992);
• AEGON Center in Louisville, Kentucky (1993), John Burgee Architects, Philip Johnson Consultant.
• Comerica Tower in Detroit, Michigan (1993), John Burgee Architects, Philip Johnson Consultant.
• Visitor's Pavilion, New Canaan CT (1994).
• Turning Point, Case Western Reserve University, Cleveland, Ohio (1996).
• Philip-Johnson-Haus, Berlin, Germany (1997).
• First Union Plaza, Boca Raton, Florida (2000).

Външни препратки

• Obituary
• Philip Johnson's biographic sketch at Find A Grave
• Philip Johnson speaks at the University of Houston
• The Architecture of Philip Johnson