Йоханес Вермер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Вермер ван Делфт
детайл от картина на художника от 1656 г., смятан за негов автопортрет
нидерландски художник
Роден 31 октомври 1632 г.(1632-10-31)
Делфт, Република на Седемте Обединени Провинции
Починал 15 декември 1675 г. (на 43 г.)
Делфт, Република на Седемте Обединени Провинции
Националност нидерландец
Стил живопис
Направление Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство, Барокова живопис
Съпруга Катерина
Йоханес Вермер ван Делфт в Общомедия

Йоханес Вермѐр ван Делфт (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, 1632—1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет. Днес е считан за един от най-великите живописци от Нидерландския Златен век, редом с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.

Известен е като Йоханес Вермер, Вермер ван Делфт, а също и като Ян Вермер (на нидерландски: Ian Vermeer).

Прекарва целия си живот в родния си град, Делфт. Прието е авторството му на около 35 картини. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в своите картини.

Живот[редактиране | edit source]

Картината Момичето с перлената обица, известна като „Мона Лиза от Севера“

Сравнително малко се знае за живота на Вермер. Единствените източници на информация са някои регистри, няколко официални документи и коментари от други художници.

Младежки години[редактиране | edit source]

Йоханес Вермер е роден през 1632 г. в град Делфт в Нидерландия. Точната рождена дата не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 г. в Реформистката църква в Делфт.

Бащата на Вермер, Рейниер Вермер[1], е от ниската средна класа, тъкач на коприна и търговец на картини. Жени се за майката на Йоханес, Дигна, родом от Антверпен, през 1615 г. През 1641 г. семейство Вермер купуват голяма странноприемница („Мехелен“) близо до пазарния площад в Делфт. Рейниер Вермер вероятно е бил освен търговец на картини и съдържател на странноприемницата.

След смъртта на баща си през 1652 г., Йоханес Вермер наследява от него „Мехелен“ и търговията на картини.

Брак и семейство[редактиране | edit source]

Въпреки че е от протестантско семейство, Вермер се жени за католичка на име Катерина Болнес през април 1653 г. Семейството на Катерина е значително по-заможно от това на Вермер. Вероято Вермер приема католицизма малко преди брака си: децата му са кръстени на католически светци, а не на собствените му родители, а творбата му Алегория на вярата отразява католическото вярване в светото причастие (въпреки че не се знае дали тя отразява личните убеждения на художника или тези на поръчителя на картината).

звестно време след сватбата, двойката напуска „Мехелен“ и се мести у майката на Катарина, Мария Тинс, заможна вдовица. Вермер остава да живее там заедно със съпругата и децата си до края на живота си. Мария Тинс явно е играла важна роля в живота им, тъй като кръщават първата си дъщеря на нея и е възможно да е използвала добрите си доходи да подпомага младия художник и нарастващото му семейство.

Йоханес и Катерина имат общо 14 деца, три от които умират преди Вермер.

Кариера[редактиране | edit source]

Момичето с чаша вино, 1660

Не е сигурно къде точно е изучавал изобразително изкуство Вермер. Счита се, че е учил в Делфт и негов учител е бил Карел Фабрициус (1622 - 1654) или Леонард Брамер (1596 - 1674).[2]

На 29 декември 1653 г. Вермер става член на гилдията на Св. Лука, търговска асоциация на художниците. Според документите на гилдията той така и не плаща входната такса, вероятно поради финансови затруднения.

С времето обаче Вермер се издига и утвърждава като художник: един от най-богатите граждани на Делфт, Питер ван Ройвен, става негов покровител и клиент. През 1662 г. Вермер е избран за глава на гилдията и е преизбиран през 1663, 1670 и 1671 г., което свидетелства, че той е бил доказан майстор в своите среди, а също и уважаван гражданин от средната класа.

През 1672 г. обаче Нидерландия е поразена от тежка икономическа криза след започването на Нидерландската война с французите. Това довежда до драстичен спад на търсенето на предмети на лукса, каквито са произведенията на изкуството, и съответно проваля бизнеса на Вермер и като художник, и като търговец на картини. Вермер е принуден да взема заеми, за да издържа голямото си семейство.

При смъртта си през 1675 г. Вермер оставя малко спестявания и значителни дългове. Причината за кончината на художника е "делириум" (вероятно менингит или енцефалит). В писмен документ съпругата му отдава смъртта на Вермер на стреса от финансовите затруднения. Катерина поисква от градския съвет да секвестира имотите, включително и картините, за да бъдат изплатени дълговете. Нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който е служител в кметството, е назначен за изпълнител на завещанието през 1676 г. Деветнадесет от картините на Вермер са завещани на Катерина и Мария; Катерина продава няколко от тях, за да плати на кредиторите.

В Делфт Вермер е бил признат художник, но е бил почти неизвестен извън града, а това че местният му покровител е изкупувал повечето му картини, е възпряло разпростирането на славата му. Сравнително краткият живот на Вермер, необходимостта да се справя в няколко професионални поприща, за да издържа семейството си, а също и неговата изключителна прецизност като художник обясняват неголемия брой негови картини.

Теми[редактиране | edit source]

Млекарката (1658–1660)

Вермер рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа.

Герои в творбите му са различни представители на нидерландското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи. В картините на Вермер могат да се доловят религиозни и научни конотации.

Влияние от други художници[редактиране | edit source]

  • Карел Фабрициус (16221654), който прекарва последните години от живота си в Делфт. Идеите на Вермер за перспектива, както и тенденцията да рисува ежедневни теми вероятно са повлияни от Фабрициус.
  • Италианският художник Караваджо (15731610), непряко чрез нидерландските му последователи.
  • Леонаерт Брамес, друг художник от Делфт и свидетел на сватбата му.
  • Вермер е притежавал картина на Дирк ван Бабурен (представител на школата на караваджистите от Утрехт), която се появява в две от собствените му (на Вермер) произведения.

Картини[редактиране | edit source]

Само три от творбите на художника са датирани - Сводницата (1656 г.), Астрономът (1668 г.) и Географът (1669 г.). Днес са известни 35 картини, за които е доказано, че са рисувани от Вермер:

  1. Света Пракседа (ок. 1655) - масло, 101,6 x 82,6 см, Колекция Барбара Пиазека Джонсън, Принстън, Ню Джърси
  2. Христос в дома на Марта и Мария (1654-1655) - масло, 160 x 142 см, Национална шотландска галерия, Единбург
  3. Диана и нейните спътници (1655-1656) - масло, 98,5 x 105 см, музей Маурицхойс, Хага
  4. Сводницата (1656) - масло, 143 x 130 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
  5. Момиче четящо писмо до отворен прозорец (ок. 1657) - масло, 83 x 64,5 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
  6. Спяща млада жена (ок. 1657) - музей Метрополитан, Ню Йорк
  7. Малката улица (1657/58) - Национален музей, Амстердам
  8. Офицер и смеещо се момиче (ок. 1657) - масло, 50,5 x 46 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
  9. Млекарката (ок. 1658) - масло, 45,5 x 41 см, Райксмузеум, Амстердам
  10. Дама, която пие с джентълмен (1658-1660) - масло, 39,4 x 44,5 см, Картинна галерия, Берлин
  11. Момичето с чашата вино (ок. 1659) - масло, Музей на херцог Антон-Улрих (Herzog Anton-Ulrich-Museum), Брауншвайг
  12. Изглед от Делфт (1659-1660) - масло, 98,5 x 117,5 см, музей Маурицхойс, Хага
  13. Момиче прекъснато по време на музика (Прекъснатият концерт) (1660-1661) - масло, 39,4 x 44,5 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
  14. Жена в синьо четяща писмо (1663-1664) - масло, 46,6 x 39,1 см, Национален музей, Амстердам
  15. Урокът по музика или Дама на клавесин с джентълмен (1662/5) - масло, 73,3 x 64,5 см, Кралската галерия, Лондон
  16. Жена с лютня до прозореца (ок. 1663) - масло, 51,4 x 45,7 см, музей Метрополитан, Ню Йорк
  17. Жена с перлена огърлица (1662-1664) - масло, 55 x 45 см, Картинна галерия, Берлин
  18. Млада жена с кана вода (1660-1662) - масло, 45,7 x 40,6 см, музей Метрополитан, Ню Йорк
  19. Жена държаща везна (1662-1663) - масло, 42,5 x 38 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
  20. Дама пишеща писмо (1665-1666) - масло, 45 x 40 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
  21. Момичето с перлената обица (ок. 1665) - масло, 46,5 x 40 см, музей Маурицхойс, Хага
  22. Концертът (1665-1666) - масло, 69 x 63 см, открадната през март 1990 от музея Изабела Стюарт Гарднър, Бостън[3]
  23. Портрет на млада жена (1666-1667) - масло, 44,5 x 40 см, музей Метрополитан, Ню Йорк
  24. Алегория на живописта, известна и като Изкуството на живописта или Художник в студиото си (1666/67) - Музей на историята на изкуството, Виена
  25. Господарка и слугиня (1667/68) - музей Frick Collection, Ню Йорк
  26. Момиче с червена шапка (ок. 1668) - Национална галерия по изкуство Вашингтон
  27. Астрономът (1668) - Лувър, Париж
  28. Географът (1668/69) - Щеделевски художествен институт, Франкфурт на Майн
  29. Плетачката на дантели (1669/70) - Лувър, Париж
  30. Любовното писмо (1669/70) - Национален музей, Амстердам
  31. Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си (ок. 1670) - масло, 71,1 x 58,4 cm, Национална галерия на Ирландия, Дъблин
  32. Алегория на вярата (1671/74) - музей Метрополитан, Ню Йорк
  33. Китаристката (ок. 1672) - Кенууд Хаус, Лондон
  34. Млада жена изправена до клавесин (1673/75) - Национална галерия, Лондон
  35. Млада жена на клавесин (1673/75) - Национална галерия, Лондон


Известни фалшификации на картини на Вермееер[редактиране | edit source]

Хан ван Меегерен е нидерландски художник, който следва класическите традиции. В желанието си да докаже на критиката, че недооценява таланта му, той решава да нарисува картина, която да представи като оригинал на Вермер. Опитът му е успешен и по-късно той рисува още картини - имитации на Вермер и други художници. Заблудата е разсеяна, едва когато Меегерен е принуден да демонстрира таланта си в съдебна зала, за да избегне по-сериозни обвинения от тези във фалшифициране.

Вермер в други творби[редактиране | edit source]

  • Романът „Момичето с перлената обица“ и едноименният филм представят художествена драматизация на създаването на картината и отношенията на Вермер с модела.
  • Книгата „Момиче в зюмбюлено синьо“ (Girl in Hyacinth Blue) е измислен разказ за недействителна картина на Вермер с това име. По нея е направен телевизионен сериал през 2003 г.
  • Нидерландският шоколадов ликьор Vermeer Dutch Chocolate Cream Liqueur е наречен на името на Вермер, на бутилката има релефно копие на подписа на художника, а логото представлява изображение на картината „Момичето с перлената обица“. [1]
  • Салвадор Дали има картина „Призракът на Вермер ван Делфт, който може да служи за маса“, 1934 г. [2]
  • Основната тема в романа за деца „По следите на Вермер“ (2003 г.) от Блу Балиет е търсенето на изчезнала картина на Вермер.
  • Нидерландският композитор Луис Андрисен създава опера „Писма до Вермер“ (1997-98), по либрето на режисьора Питър Грийнауей).
  • „Brush with Fate“ е телевизионен филм с Глен Клоуз, който проследява съдбата на измислена картина от художника Вермер. Премиерата на филма е на 2 февруари 2003 по CBS.
  • Заглавието на книгата и филма „Луди години“, в оригинал:Girl, Interrupted, е заето от името на картината на Вермер „Прекъснатият концерт“ - Girl Interrupted at her Music.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Името на Рейниер Вермер е всъщност Рейниер Вос, но той използва името Ван дер Меер.
  2. Биография на Вермер, Национална галерия по изкуство, Вашингтон.
  3. Открадната
  4. http://www.nga.gov/feature/vermeer/index.htm Анализ на картината Жена държаща везна на сайта на Националната галерия по изкуство във Вашингтон

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Johannes Vermeer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.