Пула (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пула.

Пула
Pula
Знаме    Герб
Pula Aerial View.jpg
Пула (Хърватия)
Red pog.png
Пула
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Истрийска жупания
Надм. височина 30 m
Население 62 080 души
Пощенски код 52 100
Телефонен код 052
Пула в Общомедия

Пула (на хърватски: Pula) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 км². Намира се на 30 м н.в.. От 19-ти век до Първата световна война, Пула е била главното пристанище на Австро-унгарската военноморска флота.

Население[редактиране | edit source]

Бронзов макет на Пула

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Болшинството от гражданите са Хървати съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 Сърби (5,83%), 2824 Италианци (4,82%), 980 Босненци (1,67%) и 731 определящи се като Словенци (1,25%).[1]

География и Климат[редактиране | edit source]

Карта на полуостров Истрия

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 метра). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24°C, а най-ниска средна през Януари 5°C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове. Бора, донасящ студено и ясно време през зимата и южнякът Юго донасящ дъжд през лятото.[3]


Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно
Средни максимални температури (°C) 10 10 13 16 21 25 28 28 24 20 14 10 18,25
Средни минимални температури (°C) 2 2 4 8 12 16 18 18 15 12 7 4 9,8
Средни месечни валежи (mm) 78 64 65 70 56 53 48 75 85 85 80 112 72,6
Източник [4]

История[редактиране | edit source]

Праистория[редактиране | edit source]


Свидетелства за присъствието на Homo erectus (Изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.[5] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000-2000 Пр.Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800-1000 Пр.Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища наречени gradine или "укрепени хълмове".[6] Открити са много предмети изработени от кости от късната бронзова епоха. Инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.[7] Типът на находките от този пириод кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като Прото-илири.

Базирано на археологически разкопки са датирани селища от Х век Пр.Хр. Намерените древнограцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцката следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на Колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, изправени пред невъзможността да го хванат се заселили на това място наричайки го Полай, което означава "град на убежището".

Античност[редактиране | edit source]

Арената

През класическата античност районът е населяван от Хистри (илирийско племе),[8] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г.Пр.Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46-45 г.Пр.Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.[8][9] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно Римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г.Пр.Хр между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар - Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан, градът е разрушен но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г.Пр.Хр и 68 г.Сл.Хр. е построена великата Арена Пула,[10] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. За съжаление малко от тях остават до наши дни: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г.Сл.Хр., градът става център на епископия за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.[8]

Средновековие[редактиране | edit source]

Санта Мария Формоза

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от Остготите. Пула на практика е опустошена от Германския генерал Одоакър през 476та година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г. след което преминава под управление на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на Славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на Европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на Франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на Графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от Венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с Венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от Пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Венеция, Наполеон, Хабсбурги[редактиране | edit source]

Австро-Унгария, Италия[редактиране | edit source]

Югославия[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатъра от І век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени[10] в света.[10] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война и италианската фашистка администрация е замисляно арената да бъде демонтирана камък по камък за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено след като се разбира цената за осъществяването му.

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от І век - Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е ситуиран на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век преди Христос в близост до морския бряг. Около него са били разположени храмовете на Юпитер, Юнона и Минерва. Този Римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащият се в северозападния му край Храм на Август. Останки от храмът на Юнона са вградени в задната фасада на построената през XIII век сграда на кметството.

Два Римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият с диаметър на кръга 50 м (II век), се намира близо до центъра, а по-големият с диаметър на кръга 100 м (І век Сл.Хр.) е в южния край на града.

Култура[редактиране | edit source]

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители, като правило владеят чужди езици, най-вече италиански но също немски и английски. От 30 Октомври 1904 година до Март 1905 г. в Пула живее световно известния ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.[11]

Спорт[редактиране | edit source]

Футбол-НК Истра 1961 и НК Истра (NK Istra 1961 и NK Istra)

Волейбол-ОК ОТР Банка Пула (OK OTP Banka Pula)

Хандбал-РК Арена (RK Arena)

Баскетбол-КК Стоя и КК Истра (KK Stoja и KK Istra)

Плуване-СК Арена (SK Arena)

Джудо-ДК Истърски борац и ДК Пулафит (JK Istarski borac и JK PulaFit)

Гребане-Истра (VK Istra)

Близки градчета и селища[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Побратимени и партньорски градове[редактиране | edit source]

Побратимени[редактиране | edit source]

Специално съдружие[редактиране | edit source]

Силни взаимовръзки и приятелски отношения[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки и източници[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Croatia 2001 census
  2. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24
  3. Шаблон:Wikisource1911Enc Citation
  4. A short historical overview of Istria and, especially, Pula
  5. Istria on the Internet - Archeology - Bronze Age Excavation Sites. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  6. Istria on the Internet - Archeology - Castellieri / Gradine / Hillforts. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  7. а б в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA. // www2.arnes.si. Посетен на 27 January 2010.
  8. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10
  9. а б в Kristina Džin: 2009, Page 7
  10. Dear Dirty Dublin - redirect. // Lib.utulsa.edu. Посетен на 2009-08-23.

Външни препратки[редактиране | edit source]