Препинателни знаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Препинателните знаци са особен вид писмени знакове, част от графичната система на всеки език.

Те са графично средство за отразяване на синтактичното и интонационно-смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното писмено представяне. Препинателните знаци в българската графична система са десет: точка (.), запетая (,), въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;), двоеточие (:), тире (те са два вида: дълга чертица — и малко тире –), кавички („…”) и скоби (кръгли скоби).

Важно е да се знае и да се има предвид (както при писане, така и при проверка, контрол и оценка на написаното), че съществуват както абсолютно задължителни, достатъчно ясно и строго дефинирани правила за употреба на препинателните знаци, така и условия, предпоставки и възможности за избор, отразяващи идеята на автора (на пишещия) за смисъла, съдържанието и за интонационното членение на текста. Успешна творческа употреба на препинателните знаци е възможна само върху основата на пълно овладяване и строго спазване на задължителните пунктуационни правила.

Вижте още[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998