Двоеточие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
:

п  б  р

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
кръст ( ) ( )

Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер. Знакът за двоеточие е две точки една над друга " : ". Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.

Правила[редактиране | edit source]

  1. Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). Например: "Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии."
  2. Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. Например: "Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен."
  3. В математиката се използва като знак за деление.
  4. Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:
  • числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.
  • отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000.