Сибиле Левичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сибиле Левичаров
Sybille Lewitscharoff
Сибиле Левичаров – Мюнхен, 2012 г.
Сибиле Левичаров – Мюнхен, 2012 г.
Родена16 април 1954 г.
Починала13 май 2023 г. (69 г.)
Професияписателка, романистка, сценаристка
Националност Германия
Активен период1994 -
Жанрроман, радиопиеса, сценарий
Известни творби„Апостолов“ (2009),
„Блуменберг“ (2013)
Уебсайт
Сибиле Левичаров в Общомедия

Сибиле Левичаров (на немски: Sybille Lewitscharoff) е германска писателка с български корен, авторка на романи, сценарии и радиопиеси, лауреатка на няколко от най-авторитетните немски литературни награди, включително наградата Георг Бюхнер.

Сибиле Левичаров на Лайпцигския панаир на книгата през 2009 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Щутгарт в семейството на български лекар, емигрирал в Германия през 40-те години на XX век. Тежък отпечатък върху живота ѝ слага самоубийството на бащата, който страда от депресии и се самоубива през 1965 г., когато тя е едва на 11 години. Сибиле Левичаров проявява интерес към литературата от ранна възраст. Наред с това е политически ангажирана, споделя възгледите на троцкизма и ревностно чете Карл Маркс. Завършва теология в Свободния университет в Берлин. Литературната си кариера започва като сценарист на радиопредавания и пиеси. Романът ѝ Понг (1998) е удостоен с наградата Ингеборг Бахман. На обществен интерес се радва също нейният роман Апостолов, получил Наградата на Лайпцигския панаир на книгата през 2009 г. и преведен същата година на български от Любомир Илиев.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]