Черешарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черешарка
Coccothraustes coccothraustes 1 (Marek Szczepanek).jpg
Черешарка (Coccothraustes coccothraustes) ♀
Coccothraustes coccothraustes 1 (Martin Mecnarowski).jpg
Черешарка (Coccothraustes coccothraustes) ♂
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Fringillidae Чинкови
род: Coccothraustes Черешарки
вид: coccothraustes Черешарка
Научно наименование
Уикивидове Coccothraustes coccothraustes
Линей, 1758[2]
Разпространение на черешарката. Жълто - гнездящи летни обитатели. Зелено - Гнездящи постоянни двойки. Синьо - негнездящи зимни посетители.

Черешарката (Coccothraustes coccothraustes) е красива птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Черешарката е около два пъти по-голяма от домашното врабче и малко по-голяма от скорец. Има характерно масивно тяло, едра глава и клюн, къси крака и къса опашка.[3] Дължината на тялото и е около 16-18 cm, размахът на крилете - 31-33 cm, а теглото - 40-65 g.[4][5] Главата на мъжкия е светлокафява с пепелява ивица през врата, черна предочна ивица и черно петно на гърлото. Гърбът е шоколадово кафяв, крилата са черно-сиви с метален отблясък. Опашните крила са черно-кафяви с бели кантове по върховете и бели петна отдолу, които ясно се виждат и в полет.[3][6] Вътрешните махови крила имат една интересна особеност, която не може да се види от разстояние — черният цвят на тези, разширяващи се към края крила, е особено блестящ.[7]

Има масивен, непропорционално голям, дебел и широк клюн, със силна мускулатура, който през размножителния период е сиво-синкав, а през останалите сезони — охрено-кафяв. С него без затруднение може да чупи черешови и други костилки, откъдето идва и името на птицата. Краката са кафяво-розови. Половият диморфизъм е много слабо изразен, но се наблюдава възрастов. Окраската на женската е по-светла, с по-сивкави и не така ярко изразени тонове, липсва черната ивица около клюна и има по-малко бяло на опашката. При младите индивиди черното петно на гърлото липсва.[3][6]

Брачната песен не е мелодична и наподобява песента на червенушката.[4] Представлява бавно, повтарящо се „ции-црии“, с пауза между двете срички. В останалите периоди се обажда с характерно метално или забързано „чит-чит-чит“.[3]

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът на разпространение на черешарката е изключително обширен. Броят на птиците е много голям, така че видът не се доближава до праговете на уязвимост и поради тези причини се приема като незастрашен. Гнездовата популация в Европа се оценява на 2 400 000-4 200 000 гнездящи двойки, което се равнява приблизително на 7,2 до 12,6 милиона броя. Континентът формира между 25% и 49% от общия брой на птиците, така че по предварителна оценка той е 14,7-50,4 милиона индивида в световен мащаб. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са стабилни, на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците.[2]

Черешарката е разпространена в Европа, Северозападна Африка и Азия. В северните области на ареала е прелетна, а в южните — скитаща и постоянна.[3]

В България се среща през цялата година и не мигрира. Може да се види от морското равнище до горната граница на широколистните гори. Например в Пирин може да бъде забелязана до 1 100 m надморска височина, докато във Витоша се среща и до 1 600 m.[3] През зимата броят на птиците се увеличава, тъй като у нас зимува част от долетелите от северните страни индивиди.[6] Според Атласа на гнездящите видове птици у нас, видът наброява между 50 и 150 хиляди двойки.[3]

Подвидове[редактиране | edit source]

Описани са 6 подвида на черешарката:

В късно-плиоценското находище край град Вършец са намерени останки от фосилния вид Coccothraustes simeonovi (симеонова черешарка), а в друго късно-плиоценско находище — край град Сливница - такива от Coccothraustes balcanicus (балканска черешарка). И двата вида са най-древните в света представители на рода на черешарките и са описани от палеоорнитолога проф. Златозар Боев през 1998 година. Живели са приблизително преди около 2 милиона години.[13]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Черешарка през зимата

Обитава равнинни и хълмисти райони с широколистни и смесени гори и овощни градини.[6] Предпочита разредени дъбови, габърови и крайречни гори, храсталаци с единични или групи дървета между обработваемите площи, както и стари паркове и градини в населените места. Макар и рядко, може да се срещне и в иглолистни гори, но този избор е обвързан изключително с близък източник на вода.[3] Често обитава овощни градини, където изкълвава меката част на череши, вишни, сливи и други плодове, за да достигне до костилките им. Успява да счупи дори твърдите сливови костилки. При търсене на храна птиците летят в ято от 6-7 индивида и се хранят тихо, скрити сред листата. Така могат да унищожат голяма част от продукцията.[14][7]

Черешарката е страхлива и в същото време агресивна птица. Прекарва по-голямата част от деня по върховете на високите клони на дърветата, особено през размножителния период. На земята може да бъде видяна единствено когато събира храна или пие вода. Тогава се движи на подскоци, отлита при най-малкия шум и не може лесно да се види. Често проявява агресия както спрямо себеподобни, така и спрямо други, дори по-едри видове.[3] На свобода може да доживее до 12 годишна възраст.[5]

Полетът на птицата е бърз и стремителен, като обикновено прелита на къси разстояния. По време на по-продължителен полет могат да бъдат забелязани и периодични вълнообразни движения. Височината на полета достига до 200 метра.[3]

Храни се главно с твърди костилки на различни дървета, които разчупва със здравия си клюн. Предпочита семена на череша, вишна, слива, клен, габър, бряст, салкъм, магарешки бодил, слънчоглед, букови ядки. Друг източник на храна са семената от различни иглолистни дървета и горски плодове. По-рядко консумира гъсеници и буболечки. В полуполет може да лови дори насекоми. Най-често се храни на групи, особено през зимата.[3] През пролетта към храната си добавя растителни пъпки и млади филизи, а през лятото — насекоми.[7]

Заради красивото оперение понякога се отглежда като декоративна птица. Лесно свиква в плен, непретенциозна е и живее дълго.[14]

Размножаване[редактиране | edit source]

Coccothraustes coccothraustes

Черешарката е моногамна и партньорите остават заедно през цялата година. Може да гнезди единично или на групи.[3] Прави гнездото си ниско по дървета и храсти, на височина максимум 6 метра. За него избира хоризонтален клон в горната външна половина на гъста корона. То е дълбоко, чашковидно, изградено от два реда тънки сухи клонки и коренчета, като по-дебелите са подредени от външната страна. Застлано е с дръжки на различни плодове, листа, косми и перца.[3][5][6] Диаметърът му е 200-220 mm, височината - 80-100 mm. Строежът се започва от самеца, а вътрешната част се довършва от женската.[7]

В периода април-май женската снася между 4 и 6 светлозеленикави или сивкави яйца, изпъстрени със сложна рисунка от виолетово-сини петна, извити линии и шарки.[6] Около тъпата страна често може да има венче от точици.[7] Инкубира ги сама в продължение на две седмици. Понякога мъжкият, макар и много рядко, я сменя в гнездото. Двамата родители заедно хранят новоизлюпените пиленца, обикновено със семена. Малките започват да летят около две седмици след излюпването.[6] Около 15 дни след това започват да се хранят напълно самостоятелно, но остават още дълго със семейството си, понякога до късна есен. Полова зрялост достигат на едногодишна възраст. Обикновено черешарката има по едно поколение годишно,[3] а в южните области на ареала може да има и по две.[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Coccothraustes coccothraustes'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. а б ((en)) Bird Life International/Hawfinch Coccothraustes coccothraustes
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п Българско дружество за защита на птиците/Черешарка (Coccothraustes coccothraustes)
  4. а б Птиците в България/Черешарка/Coccothraustes coccothraustes
  5. а б в г д е ж з ((ru)) Позвоночные животные России/Coccothraustes coccothraustes (Linnaeus, 1758) - Обыкновенный дубонос
  6. а б в г д е ж Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.271
  7. а б в г д ((ru)) Экологический центр "Экосистема"/Обыкновенный дубонос — Coccothraustes coccothraustes
  8. ((en)) ITIS Report. Coccothraustes coccothraustes buvryi - Cabanis, 1862
  9. ((en)) ITIS Report/Coccothraustes coccothraustes nigricans - Buturlin, 1908
  10. ((en)) ITIS Report/Coccothraustes coccothraustes humii - Sharpe, 1886
  11. ((en)) ITIS Report/Coccothraustes coccothraustes japonicus - Temminck & Schlegel, 1848
  12. ((en)) ITIS Report/Coccothraustes coccothraustes schulpini - H. Johansen, 1944
  13. ((en)) Boev, Z/1998/Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria. - Historia naturalis bulgarica, 9: 87-99.
  14. а б ((ru)) Птицы/Обыкновенный дубонос Coccothraustes coccothraustes