Зелен кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелен кълвач
RO B Carol Park green woodpecker crop.jpg
Зелен кълвач
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Piciformes Кълвачоподобни
семейство: Picidae Кълвачови
род: Picus
вид: P. viridis Зелен кълвач
Научно наименование
Уикивидове Picus viridis
Linnaeus, 1758

Зеленият кълвач (Picus viridis ) е птица от семейство Кълвачови (Picidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Има тънко тяло, покрито със зелени пера. Само главата му има червена ивица, а малките му очи са обградени в черна шарка. Човката му е сивкава, дълга повече от сантиметър и много изострена. Тъничката му опашка се състои от по-големи, черно-бели (шарени) пера.

Местообитание[редактиране | edit source]

Зеленият кълвач предпочита райони, обрасли със стари дървета, където може да издълбае хралупи за гнездене. Любими са му слънчевите поляни с ниска растителност и храсти, където си набавя храната. Тази пищна по своето оперение птица се среща навсякъде, където има широколистни гори.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Продължителност на живота е до 7 години. Менюто на зеления кълвач не е особено разнообразно. С огромен апетит яде мравки, от които би могъл да погълне до 2000 на ден. Ловуващият кълвач се спуска на поляната, подскача по земята и старателно търси мравуняци. Когато намери, разчиства тревата, след това пробива с клюна си около 8-сантиметрова дупка. А когато мравките забликат от мравуняка, той жадно ги поглъща. Когато попадне на голям мравуняк, зеленият кълвач често се задържа край него в продължение на час и повече. Известно време се завръща отново и отново на същото място. Въпреки, че мравките са любимата му храна, той се храни и с други насекоми, плодове и ядки.

Размножаване[редактиране | edit source]

През зимата мъжките и женските се хранят поотделно и си почиват, но и двете птици пребивават цяла година на местата за гнездене. През пролетта издават силни крясъци и се търсят. Ако партньорите изпитат доверие един към друг, те докосват клюновете си, като се поклащат леко, след което идва ред на самото чифтосване. Понякога за мътене на яйцата избират хралупата на единия от партньорите. В противен случай на двойката са необходими 10-30 дни, за да се издълбае нова хралупа в стъблото на някое дърво. След като мястото на гнездене е готово, женската снася 5-7 малки бели яйца в дъното на голата хралупа. И двамата родители вземат участие в мътенето и храненето на малките. Когато малките вече могат да летят, родителите си ги разпределят: всеки от тях поема грижа за 2-4 малки.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Когато зеленият кълвач попадне на мравуняк, той прониква с дългия си лепкав език в отворите и лови мравки. Женската се разпознава по черните "мустачки"

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Picus viridis'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2013. Посетен на 26 November 2013.