Голям синигер
| Голям синигер | ||||||||||||||||||||||
Голям синигер (Parus major) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Големият синигер (Parus major) е един от най-едрите видове синигери и същевременно най-широко разпространения. Няма изразен полов диморфизъм, храни се предимно с насекоми и дребни безгръбначни, но зимно време и при недостиг на храна е всеяден. Гнезди в дупки и хралупи по дървета. В България е защитен от закона вид. Въпреки това е най-често срещаната птица у нас след врабчето и домашния гълъб. Големият синигер е смел и любопитен. Ако седите например неподвижно в беседка в парка, може да кацне дори върху вас. Сутрин се събужда преди другите птици и целият му ден минава в търсене на храна. Синигерите често се придвижват на малки групички. Звуците, които издават, са весели и разнообразни. Големият синигер е една от най-издръжливите на зимни студове птици. Само в дни, в които вали сняг, той сякаш изчезва. Ако в такъв ден чуете песента му, това е сигурен белег, че снегът е спрял. Освен това е символ на столицата ни.