Стивън Хокинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стивън Хокинг
Стивън Хокинг, 1999
Роден	на 8 януари 1942 в Оксфорд, Великобритания
Народност	британец
Професия	приложен математик и теоретичен физик
Алма матер	Оксфордски университет, Кеймбриджки университет
Подпис

Професор Стивън Уилям Хокинг (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик, до 2009 - Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман преди от Исак Нютон)^[1]. Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Съдържание 1 Биография 2 Научни открития 3 Заболяване 4 Книги 5 Награди 6 Бележки

[редактиране] Биография

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е бил по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Св. Албанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина^[2].

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност.

В последно време Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг роман: „George's Secret Key to the Universe“ (Тайният ключ на Джордж към вселената)^[3]. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

[редактиране] Научни открития

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971, в заедно със сър Роджър Пенроуз, дава математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те са показали, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското време-пространство^[4]. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно, той е показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки, че Вселената няма граница, тя има краен размер във време-пространството, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него, Вселената е „крайна“ но „непрекъсната“, така както е крайна и непрекъсната земната повърхност, но във Вселенски мащаб, за да си представим това са нужни още 2 пространствени измерения освен познатите 3.

[редактиране] Заболяване

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза)^[5], Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимавал с конна езда, като ученик в Оксфорд бил носови (на анг. cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казали, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказал да се бори с болестта си. Той е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлява компютъра си чрез движения на очите, които се разчитат от специални сензори, вградени в очилата му.

[редактиране] Книги

Специализирана литература:

1. „Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
2. „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)

Научно-популярни:

1. „Кратка история на времето“ (1988, издадена в България от ИнфоДар, ISBN 954-761-074-0, превод Красимира Матева)
2. „Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993)
3. „Вселената в орехова черупка“ (2001)
4. „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
5. „По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005, в България издадена 2007 година от БАРД, превод Иван Златарски)

Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.

[редактиране] Награди

• 1975 — Едингтонов медал;
• 1976 — Награда Хюгс на английското Кралско общество;
• 1985 — Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
• 1986 — Член на Ватиканската академия на науките;
• 1988 — Награда Волф за постижения в областта на физиката;
• 1999 — Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество

Джеймс Лайтхил

>>>

Лукасов професор (1979– 2009)

>>>

Майкъл Грийн

[редактиране] Бележки