Стивън Хокинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стивън Хокинг
Stephen Hawking.StarChild.jpg
Стивън Хокинг, 1999
Роден
8 януари 1942 г. (1942-01-08) (73 г.)
Народност британец
Професия физик-теоретик и приложен математик
Алма матер Оксфордски университет,
Кеймбриджки университет
Стивън Хокинг в Общомедия

Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик, до 2009 - Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон)[1]. Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е бил по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина[2].

Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност.

В последно време Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг роман: Тайният ключ на Джордж за Вселената[3]. Целта на автора е, приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време[4]. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показал че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

Заболяване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза)[5], Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимавал с конна езда, като ученик в Оксфорд бил носови (на анг. cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казали, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказал да се бори с болестта си. Той е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира — един от лицевите мускули на бузата, под окото.[6] Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му.[6] За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.[6]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Специализирана литература:

  • Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
  • Природата на пространството и времето заедно с Роджър Пенроуз, София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1999, ISBN 954-07-1228-9, пр. В. Карлуковски
  • „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)

Научно-популярни:

  1. Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и Изкуство, 1993 ISBN 954-02-0102-0, (пр. Р. Бикс)
  2. Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993), София: Наука и Изкуство, 1994, ISBN 954-02-0172-1
  3. „Вселената в орехова черупка“ (2001)
  4. „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
  5. По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005), в Софоя:Бард, 2007 , ISBN 978-954-585-766-9 (пр. И. Златарски)
  6. Великият дизайн“ (2010) съавтор Ленард Млодинов, София: Бард, 2012, ISBN 978-954-655-213-6 (пр. В. Божинов)


Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 — Едингтонов медал;
  • 1976 — Награда Хюгс на английското Кралско общество;
  • 1985 — Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
  • 1986 — Член на Ватиканската академия на науките;
  • 1988Награда Волф за постижения в областта на физиката;
  • 1999 — Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество
Джеймс Лайтхил Лукасов професор (1979 – 2009) Майкъл Грийн

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. http://www.lucasianchair.org/brief.html Робърт Бруен, Кратка история на Лукасовата катедра, 1995
  2. Стивън Хокинг, A brief history of mine
  3. / Луси & Стивън Хокинг, Тайният ключ на Джордж за Вселената; [прев. от англ. Вихра Манова ; ил. Гари Парсънс] (George's secret key to the universe) София : Ciela, 2010; ISBN 978-954-28-0850-3; вж. (англ.)USA Today — Стивън Хокинг пише книга за деца
  4. The Singularities of Gravitational Collapse and Cosmology, Stephen Hawking and Roger Penrose, PRSL, A314, 529-548
  5. Stephen Hawking, Disability - My Experience with ALS
  6. а б в Aaron Saenz. How Does Stephen Hawking Talk?. // Singularity Hub, 2010-05-03. Посетен на 2010-08-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]