Джовани Пико дела Мирандола
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джовани Пико дела Мирандола (на италиански: Giovanni Pico della Mirandola, на латински: Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ и филолог, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.
Като малък е имал изключителна памет и от най-ранна възраст изучава латински, иврит и гръцки. Продължава обучението си с канонни закони, а след това и в университета във Ферера. От 1480 до 1482 г. продължава следването си в университета в Падуа, който е центърът на Аристотелизма в Италия. Изучава арабски език, увлича се по мистичните учения на кабалата.
През 1485 предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса” за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година. Въведението към тях е книгата му „Реч за достойнството на човека” (1486).
Пико дела Мирандола е автор и на „За битието и за единството” (1493) и „Беседа за достойнството на човека”, публикувана след смъртта му.
Сред идеите на Пико дела Мирандола са: Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.
Преди смъртта си, дела Мирандола приема християнството от Джироламо Савонарола.
