Джовани Пико дела Мирандола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Пико дела Мирандола
италиански философ
Джовани Пико дела Мирандола 
Роден: 24 февруари 1463
Болоня, Италия
Починал: 17 ноември 1494
Флоренция, Италия

Джовани Пико делла Мирандола (на италиански: Giovanni Pico della Mirandola, на латински: Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 24 февруари 1463 г. в град Болоня, Италия. Още от малък Пико делла Мирандола е имал изключителна памет и от най-ранна възраст изучава латински, иврит и гръцки. Продължава обучението си с канонично право, а след това с философия в университета във Ферара. От 1480 до 1482 г. продължава следването си в университета в Падуа, който е центърът на аристотелизма в Италия. Изучава арабски език, увлича се по мистичното учение на Кабала.

През 1485 г. предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса” за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешил диспута и осъдил първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. С помощта на крал Шарл VIII и на Лоренцо де Медичи се спасява от проблеми с Църквата. Въведението към тезите е прословутата му „Реч за достойнството на човека” (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.

Преди смъртта си приема християнството от Джироламо Савонарола.

Идеи[редактиране | edit source]

Сред идеите на Пико делла Мирандола са: Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Реч за достойнството на човека" (1486), сп. философски преглед, 1 (1991) кн.1, с. 62-85
  • "900 тезиса" (1486)
  • "Хептаплус" (1489)
  • "За съществуващото и единното" (1491)

Външни препратки[редактиране | edit source]