История на математиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  • до ок. 2500 до н.е. Поява на необходимостта от броене и измерване; наченки на устното броене
  • ок. 2500 пр. Хр. В Месопотамия се въвежда и развива смесена десетично-шестдесетична позиционна бройна система
  • ок. 2000 пр. Хр. В Месопотамия математиците решават алгебрични уравнения до 2-ра степен (квадратни уравнения); математиката се развива и в Древен Египет, откъдето са запазени малко документи (папируси с рецепти за решаването на конкретни задачи)
  • ок. 550 пр. Хр. Питагор доказва теоремата за страните в правоъгълен триъгълник (тя е известна и преди в Китай, Месопотамия и Древен Египет)
  • ок. 450 пр. Хр. Древногръцкият математик Хипас (Хипазос) Метапонтийски от школата на Питагор открива, че някои числа са ирационални
  • 300 пр. Хр. Евклид в трактата си “Елементи” установява законите на геометрията, влизащи в учебниците и днес; повече от 2000 г. (до появата на неевклидовите геометрии) се смята, че геометрията на Евклид е единствената възможна
  • ок. 230 пр. Хр. Ератостен открива метод за намиране на всички прости числа (сито на Ератостен)
  • ок. 190 пр. Хр. Китайски математици използват степени на 10 за изразяване на величини
  • ок. 100 пр. Хр. Китайски математици започват да използват отрицателни числа
  • ок. 210 сл. Хр. Диофант от Александрия написва първото съчинение по алгебра
  • ок. 600 В Индия започва да се използва десетичната позиционна система
  • 829 Перс. математик Мохамад ибн Муса ал Хорезми използва десетичната бройна система; от преводите на съчиненията му на латински по-късно и европейски учени се запознават със системата
  • 876 В Индия е въведен символ за означаване на нулата

1000-1599[редактиране | edit source]

  • 1202 Италианският математик Леонардо Фибоначи изучава числовата редица 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, … , в която всяко число е сбор на предхождащите го две числа
  • 1550 Германският математик Г. фон Лаухен (латинско име Ретикус) публикува седемзначни тригонометрични таблици (за пръв път съдържащи стойностите и на секансите)

1600-1699[редактиране | edit source]

  • 1614 Джон Непер открива логаритмите
  • 1623 Германският математик и астроном В. Шикард конструира механична сметачна машина, извършваща 4-те аритметични действия
  • 1637 Р. Декарт създава аналитичната геометрия (книгата “Геометрия”); пръв нарушава традицията научните трудове да се публикуват само на латински език
  • 1654 Блез Паскал и Пиер дьо Ферма започват изграждането на теорията на вероятностите
  • 1666 В Англия И. Нютон развива диференциално смятане като метод за пресмятане на моментни скорости (флуксионно смятане)
  • 1675 Г. Лайбниц прави първите си изследвания по диференциално и интегрално смятане; предложените от него математични знаци и символи се използват и днес
  • 1679 Г. Лайбниц въвежда двоичната аритметика, в която всички числа се представят само с два символа
  • 1684 Г. Лайбниц публикува първото съчинение по диференциално смятане

1700-1799[редактиране | edit source]

  • 1713 В съчинението си “Изкуството за предположения” Я. Бернули формулира първия закон за големите числа от теорията на вероятностите
  • 1718 Й. Бернули дава общо определение за понятието функция
  • 1744 Швейцарският математик Л. Ойлер публикува първия трактат по вариационно смятане
  • 1747 Ж. д’Аламбер използва частни диференциални уравнения в задачи от физиката
  • 1798 Датският математик от норвежки произход К. Весел въвежда векторното представяне на комплексни числа
  • 1799 К. Ф. Гаус доказва основната теорема на алгебрата: броят на решенията на алгебричното уравнение е равен на степента на уравнението

1800-1899[редактиране | edit source]

  • 1810 Ж. Фурие публикува метод за представяне на функциите чрез тригонометрични редове
  • 1812 П. Лаплас публикува първото цялостно и подробно изложение на теорията на вероятностите
  • 1822 Във Великобритания Ч. Бабедж започва конструирането на първия механичен компютър – диференчната машина за пресмятане на логаритми и тригонометрични функции, въвежда (1834) и записващото механично устойство, перфокартата и табулатора
  • 1827 К. Ф. Гаус полага началото на диференциалната геометрия на повърхнините
  • 1829 Н. И. Лобачевски открива нова геометрична система – хиперболичната неевклидова геометрия, в която са валидни аксиомите на Евклид, с изключение на аксиомата за успоредните прави; Е. Галоа създава теорията на групите, в която въвежда употребяваните и днес основни термини
  • 1844 Фр. математик Ж. Лиувил доказва съществуването на трансцендентни числа; в Германия Х. Грасман публикува първото систематично изследване на вектори с повече от 3 измерения
  • 1854 Във Великобритания Дж. Бул публикува символичната си формална логика (по-късно наречена булева алгебра)
  • 1858 Английският математик А. Кейли разработва смятане с правоъгълни таблици, наречени от него матрици; в Германия А. Ф. Мьобиус описва едностранна повърхнина (Мьобиусов лист)
  • 1859 Б. Риман полага основите на аналитичната теория на числата
  • 1892 Г. Кантор доказва, че има различни видове безкрайност и изследва трансфинитните числа
  • 1895 Ж. Поанкаре публикува първата статия по топология
  • 1899 Д. Хилберт дава пълна аксиоматична обосновка на евклидовата геометрия в съчинението си “Основи на геометрията”

1900-1999[редактиране | edit source]

  • 1914 Ф. Хаусдорф в книгата си “Теория на множествата” дава аксиоматична дефиниция на понятието топологично пространство
  • 1931 В САЩ математикът от австрийски произход К. Гьодел доказва, че която и да е аксиоматична система, достатъчно силна, за да включва аритметиката на естествените числа, е или непълна, или противоречива
  • 1932 Полският математик С. Банах публикува книгата “Теория на линейните операции”, с която полага основите на функционалния анализ
  • 1933 А. Колмогоров дава първата аксиоматична обосновка на теорията на вероятностите
  • 1937 Създава се група от френски математици, които под псевдонима Н. Бурбаки започва издаването (1939) на многотомен трактат “Елементи на математиката”; английският инженер и математик А. Тюринг публикува математическата теория на пресмятането (обяснява понятието алгоритъм, дава преобразувания на алгоритми и програми и др.); американският (от български произход) физик и математик Дж. Атанасов формулира основните принципи на компютъра и разработва схеми на електроннолампови устройства за различни математични операции
  • 1942 Дж. Атанасов и сътрудникът му К. Бери построяват първия специализиран електронен цифров компютър “ABC”(с интегриращи кондензатори и 300 електронни лампи); въвеждането и извеждането на информацията е с перфокарти
  • 1944 В САЩ Дж. фон Нойман и О. Моргенщерн създават теорията на игрите
  • 1946 В Пенсилванския университет, САЩ, е пуснат в действие първият универсален електронен цифров компютър ENIAC (с 18 000 електронни лампи)
  • 1948 Н. Винер публикува книгата “Кибернетика”
  • 1961 В САЩ метеорологът Е. Лоренц, като използва компютър при изследване на хаотични метеорологични процеси, създава математична система, която е основна в теорията на хаоса
  • 1962 В САЩ френският математик Б. Манделброт въвежда геометрия на фракталите
  • 1963 Американският математик П. Коен доказва независимостта на хипотезата на Г. Кантор за континуума от останалите аксиоми на теорията на множествата
  • 1975 Американският математик М. Файгенбаум открива нова константа (≈ 4, 6692016…), играеща важна роля в теорията на хаоса
  • 1976 Американският математици К. Апел и В. Хакен обявяват решението на знаменития проблем за 4-те цвята (4 цвята са достатъчни за оцветяване на всяка равнинна карта)
  • 1980 След 35- годишен труд на стотици математици от цял свят е завършена класификацията на всички крайни и прости групи; резултатите заемат над 14 000 страници
  • 1989 Група математици – компютърни специалисти на Амдал корпорейшън, Калифорния, намира най-голямото известно досега неделимо число (съдържащо 65 087 цифри)
  • 1994 Британският математик А. Уайлз публикува доказателство (около 150 страници) на последната теорема на Ферма, едно от най-големите предизвикателства на чистата математика
  • 1996 Доказателството на А. Уайлз (в преработен вид) е признато