Робърт Бейдън-Пауъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл
основател на скаутското движение
Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл 
Роден: 22 февруари 1857
Лондон, Великобритания
Починал: 8 януари 1941
Nyeri, Кения

Сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл (англ. Robert Stephenson Smyth Baden-Powell, 1. Baron Baden-Powell of Gilwell) е британски генерал и основател на скаутското движение.[1]

За военната му служба и неговите заслуги, освен титлата барон (1929 г.), получава многобройни британски и интернационални отличия, като Order of Merit (OM), Order of St Michael and St George (GCMG), Royal Victorian Order (GCVO) и Order of the Bath (KCB).

Живот и дейност[редактиране | edit source]

ген. Лорд Бейдън-Пауъл е роден на 22 февруари 1857 г. в западен Лондон, Англия, като 12-то от 14 деца в семейството на духовник.[2] По майчина линия той е внук на адмирал и правнук на изобретателя на локомотива Джордж Стивънсън. Остава сирак на три годишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по късно Би-Пи. От малък е бил самостоятелен и луда глава. В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със спортни постижения, бил отличен стрелец, природно надарен актьор и художник. Притежавал е особено силно изразено чувство за хумор. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с ветроход, който те сами били поправили и поддържали. Посещавали стари крепости, сгради и църкви, предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни.

През 1870 г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. “Там открих някои от чудесата, които ни обграждат” – пише той по-късно – “и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите”. Приятелите и учителите му го обичали и ценели колкото заради лудориите му, толкова и заради честното си признаване на поразиите в които е участвал. На 19 годишна възраст напуска училище.

Робърт не е знаел точно, какъв иска да става след като напусне училище. Без да сподели с семейството, той се явява на на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се класира 2-ри по успех за кавалерията и 4ти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13-ти Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен. Неговите неконвенционални методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказва особено ефективен и получава висока оценка. Преминава 8 месечен гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота “За изключителен успех” в разузнаването, което му спестява три години обучение в Кралската военна академия Сандхърст. През 1880 г. се завръща в своят 13-ти Хусарски полк който по това време действа в Афганистан на северозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (scout). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач-индус се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковият лагер, където остава два дена и събира необходимата му информация. Когато се завръща там, където трябвало да го чака водача-индус, вижда че той го е изоставил. Налага се сам да извърви обратният път през непознат терен. Помага му навикът придобит от годините на детските лудории да поглежда, отивайки на някъде, от време на време и назад. За успешно завършената мисия получава особено отличие.

Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна Индия, веднага след което бива преместен в Африка поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е 1884.

За кратко време поручик Бейдън-Пауъл е командирован в Германия, в Русия и на Балканите.

Завръща се отново в полка си в Африка и участва в кампанията срещу зулусите предвождани от вожда Динизулу. С своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица съставена от 1000 дървени мъниста. Б-П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.

Едно от мирновременните назначенията на Б-П в Африка е било и прекарването на 300 километров път през територията на племето Ашанти. По време на тази работа Б-П си спечелва име на добър и отговорен за хората си ръководител. Тук той за първи път носи широкополата шапка тип “Стетсон”, която по късно, по негово предложение, носят както създадената от него Африканска конна полиция, така и бой-скаутите. Някои от обичаите на племето Ашанти Б-П пренася по-късно и при бой-скаутите.

След приключване на кампанията срещу племето Матабеле в Африка, Б-П е повишен в чин полковник. Завръща се отново в Индия като командир 5-ти Драгунски полк. По това време го считат за един от най-способните и уважавани командири, защото никога не е разпореждал нещо, което сам той не би поел да извърши. Включвал се е активно в всяка работа и неговият девиз е бил „Нищо, освен най-доброто“.

В гарнизона в Индия, поради натрупаният опит и уменията му като военен разузнавач, на Б-П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи, скаути. Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своят метод, като ги разделя на малки поделения, патрулите. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.

Може би едно от най-забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън-Пауъл е отбраната на Мефекинг. Годината е 1899. Избухва Англо-Бурската война в Централна Африка и поделението командвано от полковник Бейдън-Пауъл бива дислокирано в малкото градче и ж.п. гара Мефекинг. В очакване на лека победа един бурски генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по-малък калибър.

Мефекинг е разположен в равнината и няма естествени защитни средства. За укрепването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели с семействата си и около 8000 души местно население, живеещо отделно в малко село до гарата. Гарнизонът е наброявал около 1200 зле въоръжени бойци и с шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната ж.п. работилница, а другото комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.

Било е загадка, как Бейдън-Пауъл успява да удържи на напора на Бурите. Малкият му гарнизон се огъвал под напора на противника, въоръжението му било недостатъчно, броят на бойците намалявал. Б-П го крепели две негови правила, с които той обучавал бойците. Първото – „Ако не знаете нещо, измислете го. Използвайте главите си да надхитрите противника“ и второто – „Никога не загубвайте чувството си за хумор, дори и в най тежките си часове“ на обсадата.

Когато гарнизона оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“ момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.

След обсада от 217 дена, пристигат подкрепления водени от един от братята на Б-П, също офицер. Цяла Англия следяля с голям интерес новините, за военните действия там. За забележителни му постижения полковник Бейдън-Пауъл е повишен в чин генерал-майор. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален герой.

Няколко години преди това той написва „В помощ на скаута“ (Aids to Scouting) в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б-П с очудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой-скаути, образуват малки групички за упражняване на скауткрафт. Това кара Б-П да ревизира материала и да го направи по-подходящ за младите. През следващите няколко години Б-П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно-Африканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като Генерал-инспектор на кавалерията и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по-увлекателно. Преди зараждане на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военнизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б-П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро. През лятото на 1907 г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика.

През лятото на 1907 г. Бейдън-Пауъл, заедно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от всички слоеве на обществото и отива с тях на лагер на о. Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, южна Англия. Това е и първият, по точно опитният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необичаен и рискован. Б-П разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по голямо измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Б-П за неговите безкрайни приключения

Лагерът завършва успешно и за Б-П той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най-ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най често ще се постарае според силите си да го оправдае.

Б-П завършва и издава книгата „Скаутство за момчета“ (Scouting for boys), печатана най-напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаквал този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова, своя, младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най търсените четива и младежите почват сами да изграждат патрули и да се обединяват в отряди.

Семейство Бейдън-Пауъл през 1917 година

Все още действащ офицер по това време, Б-П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой-скаути от цял свят. През 1909 г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През 1912 г. се оженва за Олав Сенкт-Клер Сомс, потомка на стар рицарски род. Има две дъщери. 1919 г. е избран за Главен скаут на света. През 1929 г. крал Джордж V. му присъжда титлата лорд Бейдън-Пауъл от Гилвел.

До края на живота си Б-П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в Африка. Последните години от живота си Бейдън-Пауъл прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в Ниери, Кения. Почива на 7 януари 1941 г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят следотърсаческия знак „Изпълних моята задача и се завърнах вкъщи“ (кръг с точка в средата).[3] Във Уестминстърското абатство в Лондон се отслужва тържествен помен.

Личността на Бейдън-Пауъл в негови думи и мисли[редактиране | edit source]

Робърт Бейдън-Пауъл

Години след това, учейки момчетата и момичетата как да живеят по добре и да направят най-доброто от живота си, Б-П казва:

Скаутът, както знаете, е войник, който е избран заради своята съобразителност и безстрашие за да бъде изпратен пред армията по време на война, за да види къде се намира противника и съобщи на своите командири всичко, което е научил за него. Но освен тези военни скаути има и други, мирни скаути. Мъже, които в мирно време вършат работа, изискваща същите духовни и физически качества. Това са живеещите по границите на всички крайща на нашата империя: траперите в Северна Америка, ловците от Централна Африка, пионерите, мисионерите, изследователите из цяла Аэия и из всички диви ъгълчета на света. Бушмените и прекарващите добитък в Австралия, конната полиция на Северозападна Канада и Южно-Африканската конна полиция. Всички те са мирни скаути, истински мъже в всеко едно значение на тази дума и основно познаващи скауткрафта. Те знаят да живеят в джунглата и могат да си намерят пътя където и да се намират. Те умеят да разбират смисъла и на най-малките подробности и да четат следи, знаят как да се грижат за здравето си когато са далеч от лекар, силни са и неустрашими, готови да посрещнат всяка опасност и винаги готови да си поматаг един на друг. Те са свикнали да държат живота си в ръце и готови да го жертват без двоумение ако с това биха помогнали на страната си. Те са готови да се откажат от всичко, от собственото си удобство и желания, само за да си свършат работата. Те не правят това за удоволствие, а защото считат това за свой дълг. Това е живота, но той не може да бъде поет току така от кой и да е мъж или жена, само защото го искат. Те трябва да се подготвят за това предварително...

Той винаги казвал:

... Не се задоволявай с това, да бъдеш посредствен, дръж си очите отворени, бъди подготвен. И, ако някой те попита, за какво да си подготвен, отговорът ти нека бъде „За всичко!“...

Мисли до водачите[редактиране | edit source]

Господ ни е дал един свят за да живеем в него, пълен с красоти и чудеса, и ни е дал не само очи, за да видим всичко това, но и ум и разум за да го разберем, стига да погледнем на нещата в тази им светлина.
Срам е за скаута, когато е с други хора, те да са видели нещо – голямо или малко, близко или далечно, високо или ниско – което той вече да не е видял сам преди тях
Строевата подготовка има качеството да разрушава индивидуалността, а една от нашите главни цели е да развиваме индивидуален характер у отделната личност. Нашата цел е да направим трапери от нашите бой-скаути, а не имитация на войници.
Когато момчетата напускат, направете така, че да ни напускат като приятели, устройте им изпращане и поддържайте връзка с тях като със ‘стари момчета’. Не жалете за раздялата. Мнозина от тях ще се завърнат; пък и ако не, всички ще са си отнесли нещо от времето когато са били скаути, което ще им остане за цял живот. Нашата цел не е в това да поддържаме няколко ‘образцови’ отряда, а в това да прекараме колкото можем по-голям брой момчета през нашата фабрика за характери и да ги задържаме колкото се може по-дълго, и заедно с това, колкото по дълго ги дялкаме, толкова по добри мъже ще станат те на края.
Водачите са ключът към успеха – но водачеството е нещо което се определя трудно и водач трудно се намира. Често съм казвал че ‘всяко магаре може да стане командир, обученият човек може да стане инструктор, но водачът е повече нещо като като поета – той се ражда, а не се фабрикува’. Четири са съществените качества които трябва да притежава водачът: 1.Той трябва с цялото си сърце да вярва в правотата на своята кауза. 2. Той трябва да е жива и енергична личност, със симпатии и приятелско разбиране за тези които го следват. 3. Той трябва да има доверие в себе си, защото си разбира работата. 4. Каквото проповядва, той самият трябва сам да го и практикува. Същността на водачеството може, в телеграфен стил, да бъде обобщено в две думи като ‘приятелство и компетентност.
Не оставай в калта, само защото и другите са заседнали в нея. Огледай се за камък на който да стъпиш и да се измъкнеш
От първата точка от Закона: ‘Скаутът е честен и достоен за доверие’ зависят цялото бъдещо поведение и дисциплината на скаута. От скаута се очаква да бъде праволинеен. Доверието трябва да бъде в основата на цялото ни нравствено учение
Ако би имало и една единадесета точко на Закона, тя би гласяла: ‘Скаутът не е глупак’. Той сам премисля нещата, оглежда ги от всички страни, и има смелостта да защитава това, което сам намира за право
Да си верен на Бога значи никога да не забравяш за Бога, но да мисиш за Него при всичко което правиш. Ако никога не Го забравяш, ти никога няма да направиш нещо лошо. Ако пък, когато правиш нещо лошо, ти си спомниш за Бога, ще се спреш да го правиш. Бог е бил добър към теб, и сега ти трябва да направиш нещо за Бог в отплата; това е дългът Бога.
Една много важна крачка при обучаване в добро гражданство е, да го кажем още веднаж, примерът на самият отряден водач. Което той прави, а не което само казва, то е което повлиява момчето. Като си станал отряден водач, ти си започнал да разкриваш с поведението си и тайната на доброто граждантво, което също е тайната за успеха в всяка работа: започваш я не за това, което можеш да получиш от нея, а за това, което ти можеш да вложиш в нея

Прощални думи[редактиране | edit source]

Скъпи скаути,

това е моето прощално писмо, т.е. последния път, когато ви говоря. Моля ви не забравяйте вашата житейска задача, когато няма да бъда повече при вас, а именно да бъдете щастливи и да правите другите щастливи. Това е така просто! Вие правите другите щастливи, като им правите добро. За вашето собствено щастие, няма нужда да се притеснявате, защото това идва от само себе си.

Вие ще работите усърдно, но награда няма да се забави. Ако вашите деца растат здрави, непокварени и с приключенски дух, тогава ще бъдат щастливи. А щастливи деца обичат своите родители. Няма по-чиста радост от любовта на едно дете. Уверен съм, че Бог желае нашето щастие в този живот. Ние можем да живеем на една земя, която е пълна с красота и чудеса. Бог ни е подарил не само очи за да забележим всичко това, но ни е дал и разум за да обхванем цялото това великопелие. ... Колкото повече любов и щастие сеете, толкова повече ще се привържат към вас съпругата и децата, а от това няма нищо по-хубаво на земята. Вие ще разберете скоро, че рая не е някакво далечно щастие в облаците, което идва чак след смъртта. Щастието е в този свят, във вашия дом. Така водете други към щастието и станете така самите щастливи. Ако правите това, изпълнявате дадената ви от Бог задача на земята. Бог с вас!

Бейдън-Пауъл

—Baden-Powell, Robert: Pfadfinder (Scouting for Boys), Georgs-Verlag Neuss, 1996

Скъпи скаути,

... вярвам, че Бог ние е поставил в този свят за да бъдем щастливи и да се радваме на живота. Щастието не е следствие от богатство или успех в професията, а още по-малко от угаждане. Една важна стъпка към щастието е да бъдете полезни и да се радвате на живота, ако искате да станете един ден мъже. Изследването на природата ще ви разкрие красотите и чудесата, които Бог е вложил в света, за ваша радост. Бъдете доволни с това, което ви е дадено и го използвайте по най-добрия начин. Стремете се, всяко нещо да добие една добра страна.

Но истинското щастие ще намерите, когато правите другите щастливи. Опитайте се да оставите света малко по-добър, отколкото когато го намерихте.

Дано когато живота ви се наклони към своя край, да умрете спокойни със съзнанието, че ващето време не било пропиляно, а че сте дали най-доброто от себе си.

Бъдете в този смисъл винаги готови щастливи да живеете и щастливи да умрете. Дръжте се винаги за обещанието на скаутите, даже когато не сте повече малки момчета.

Ваш приятел, Бейдън-Пауъл от Гилуел

Библиография[редактиране | edit source]

Военни книги[редактиране | edit source]

  • 1884: Reconnaissance and Scouting
  • 1885: Cavalry Instruction
  • 1889: Pigsticking or Hoghunting
  • 1896: The Downfall of Prempeh
  • 1897: The Matabele Campaign
  • 1899: Aids to Scouting for N.-C.Os and Men
  • 1900: Sport in War
  • 1901: Notes and Instructions for the South African Constabulary
  • 1914: Quick Training for War

Скаутски книги[редактиране | edit source]

Корицата на втората част на Scouting for Boys, януари 1908 г.
  • 1908: Scouting for Boys
  • 1909: Yarns for Boy Scouts
  • 1912: Handbook for Girl Guides (съавтор с Agnes Baden-Powell)
  • 1913: Boy Scouts Beyond The Sea: My World Tour
  • 1916: The Wolf Cub's handbook
  • 1918: Girl Guiding
  • 1919: Aids To Scoutmastership
  • 1921: What Scouts Can Do: More Yarns
  • 1922: Rovering to Success
  • 1929: Scouting and Youth Movements
  • 1935: Scouting Round the World
  • est 1939: Last Message to Scouts

Други книги[редактиране | edit source]

  • 1905: Ambidexterity (съавтор с John Jackson)
  • 1915: Indian Memories
  • 1915: My Adventures as a Spy
  • 1916: Young Knights of the Empire: Their Code, and Further Scout Yarns
  • 1921: An Old Wolf's Favourites
  • 1927: Life's Snags and How to Meet Them
  • 1933: Lessons From the Varsity of Life
  • 1934: Adventures and Accidents
  • 1936: Adventuring to Manhood
  • 1937: African Adventures
  • 1938: Birds and beasts of Africa
  • 1939: Paddle Your Own Canoe
  • 1940: More Sketches Of Kenya

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Robert Stephenson Smyth Baden-Powell (Meyers Lexikon online)
  2. Robert Baden-Powell (Encarta)
  3. Hansen, Walter: Der Wolf, der nie schläft: Das abenteuerliche Leben des Lord Baden-Powell, Georgs-Verlag Neuss, 1997

Външни препратки[редактиране | edit source]