Локомотив
Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.
Локомотивът (от латински loco motivus) е тягов подвижен състав с огромна теглителна мощност за придвижване на композиции от вагони. Локомотивите се подразделят на три основни групи - парни, дизелови и електрически.
Съдържание |
Началото [редактиране]
Първите успешни локомотиви са били построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик. През 1804 неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Въпреки че локомотива тегли влак от 10 тона желязо и 70 пътници в пет вагона в продължение на девет мили (14 км), е било много тежко за чугунените релси, използвани тогава. Локомотивът е направил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително една, която върви в мина в Тайнсайд в северна Англия, където се наблюдава от младия Джордж Стивънсън.[1] Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатия локомотив на Матю Мъри - Саламанка, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 година. Това е последвано през 1813 г. от Пуфтящия Били, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам, първият успешен локомотив работи само от сцепление. Пуфтящия Били е изложен в Музея на науката в Лондон, най-старият локомотив в съществуването.[2] През 1814 Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно захранвана машина. Той построява Блюхер, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела . Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви. Неговият дизайн подобрява на работата на пионерите. През 1825 г. той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара. През 1829 г. Той построява Ракета, която е вписана в и печели Рейнхил изпитванията. Този успех довежда до създаването на дружеството на Стивънсън като предварително известните му локомотиви, използвани във Великобритания, Съединените щати и голяма част от Европа.[3] Първата пътническа интерсити линия, Ливърпул - Манчестър, открита през 1830 г., ползва голямо количество парна енергия както за пътническите, така и товарни влакове.
Класификации [редактиране]
Движеща сила [редактиране]
Локомотива може да генерира енергия от гориво (дърва, въглища, нефт или природен газ) или от външен източник на електроенергия. Това е общо за класифицирането на локомотиви от своя източник на енергия. Общо от тях са:
Парни локомотиви [редактиране]
Парни локомотиви получават първична енергия най вече от изгарянето на превозваното от тях гориво (използван често торф или дърво, след което въглища, както и прахообразни въглища или мазут. Те са по-нататъшното развитие на парните превозни средства заради горивата в товарните помещения (въглещни кутии). Парният локомотив е оригинал и дълго време е господстващ дизайн на локомотив. В локомотивния парк на БДЖ в момента се поддържат 4 броя парни локомотива от различни серии за атракционни туристически пътувания, заснемане на игрални филми и други.
Газ [редактиране]
Газови локомотиви са били произвеждани в началото на 20 век.[4][5]
Дизеловите локомотиви [редактиране]
Дизеловите локомотиви се подразделят на маневрени, магистрални и комбинирани. Маневрените и комбинираните локомотиви по принцип имат малка вписана мощност и се използват предимно за извършване на маневри и отвозване на леки пътнически влакове. Магистралните локомотиви се използват за отвозване на тежки товарни влакове и пътнически състави на големи разстояния, в неелектрифицирани участъци.
Електрическите локомотиви (електровози) [редактиране]
Електрическите локомотиви също се подразделят на магистрални и маневрени. Те имат изцяло електрическо устройство за разлика от дизелово-електрическите или електрическите задвижвани с пара локомотиви. Локомотиви с тягови електродвигатели, които черпят енергия от генератор, задвижван от дизелов двигател, се класифицират обикновено като дизелови локомотиви. По българския стандарт мрежата на електровозите е с напрежение 25 киловолта.
Хибридни локомотиви [редактиране]
Освен локомотиви, които използват само гориво за източник на енергия (например двигател с вътрешно горене), както и електрически двигател,[6] има и хибриди, които допълнително използват батерия. Тук, батерията действа като временно съхранение на енергия, което позволява например изпълнението на регенеративно спиране и изключване на двигателя при работа на празен ход (както е използван в автомобили като Тойота Приус).
Парно-дизелови хибридни локомотиви [редактиране]
Парно-дизеловите локомотиви са били пробвани в Англия, Русия и Италия, но с малък успех.
Газовотурбинни локомотиви [редактиране]
Газовотурбинният локомотив е локомотив, който използва газова турбина за задвижване на електрически генератор или алтернатор.
Галерия [редактиране]
- Локомотиви
-
GE U20C в Индонезия, #CC201-05
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Железниците в България,сайт с богата информация около БДЖ
- Богата фотогалерия на електрически,дизелови и парни локомотиви на БДЖ
- Фотогалерия - електрически локомотиви и ЕМВ
Източници [редактиране]
- ↑ Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 12.
- ↑ Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 20–22.
- ↑ Hamilton Ellis. The Pictorial Encyclopedia of Railways. The Hamlyn Publishing Group, 1968. с. 24–30.
- ↑ Gasoline locomotives TIME article
- ↑ Direct drive gasoline locomotives
- ↑ Batteries being generally used only to start ICE-engine, not as buffer