Анатолий Луначарски
| Анатолий Луначарски | |
| (Анатолий Васильевич Луначарский) | |
| обществен и политически деятел | |
 |
|
| Роден на: | 11 ноември 1875 г. |
|---|---|
| Роден в: | Полтава, Руска империя |
| Починал: | 26 декември 1933 г. |
| Починал в: | Мантон, Франция |
Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) e руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед[1].
От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на Наркомпрос, активен участник в Руската революция от 1905—1907 г. и Октомврийската революции от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.
С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6
