Анатолий Луначарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анатолий Луначарски
Роден Анатолий Васильевич Луначарский
11 ноември 1875 г.(1875-11-11)
Полтава, Руска империя
Починал 26 декември 1933 г. (на 58 г.)
Мантон, Франция
Националност Флаг на Русия Русия
Професия обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик, изкуствовед

Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) e руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед[1].

От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на "Наркомпрос", активен участник в Руската революция от 1905—1907 г. и Октомврийската революции от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.

С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за