Пьотър Семьонов-Тяншански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Семьонов-Тяншански
руски изследовател
Пьотър Семьонов-Тяншански 

Портрет на П. П. Семьонов-Тяншански от 1905 (худ. Валентин Серов)
Роден: 2(14) януари 1827
Урусово, Русия
Починал: 11 март 1914  (на 87 години)
Санкт Петербург, Русия
Semenoff, Pierre Petrovitch de, par Alexandre Quinet, BNF Gallica.jpg

Пьотър Петрович Семьонов-Тяншански (на руски Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский) (2(14) януари 1827 - 26 февруари (11 март) 1914) руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик, държавен деятел.

Ранни години 1827-1855[редактиране | edit source]

Роден в село Урусово, Рязанска губерния в семейство на гвардейски офицер в оставка. Като продължава традициите на рода, през 1845 завършва училището за гвардейски прапоршчици (бившето Николаевско кавалерийско училище) и същата година постъпва като слушател във факултета за природни науки към Петербургския университет. По време на следването си се запознава с Фьодор Достоевски, М. Салтиков-Шчедрин и други известни по това време в Русия личности. През 1848 се дипломира и през 1849 е приет в Руското географско дружество на длъжността библиотекар, след това става секретар на физико-географската секция, неин отговорник и накрая председател на дружеството.

През 1850 заедно с още един служител от географското дружество извършва пеши поход от Петербург до Москва, като събира колекция от растения. Същата година по поръчение на Свободното икономическо дружество провежда експедиция в Тамбовска и Воронежка губерния и Донските степи за установяване на границите на черноземната полоса, изследва почвената покривка и растителността.

През 1851 защитава магистърска дисертация по ботаника. От 1853 до 1855 провежда полеви изследвания по геология и география в Германия, Швейцария, Италия и Франция. Посещава Южна Италия, където изучава вулканичните явления, вулканичните породи в околностите на Неапол и наблюдава изригването на Везувий. Запознава се изтъкнатите по това време светила на географската наука Александър фон Хумболт и Карл Ритер и слуша техни лекции.

Експедиционна дейност 1855-1857[редактиране | edit source]

След завръщането си от Европа продължава своята полева дейност и в Русия.

Изследване на Каспийско море 1855[редактиране | edit source]

През 1855 участва в експедицията на Николай Яковлевич Данилевски (1822-1885) по северното крайбрежие на Каспийско море.

Експедиции в Тяншан 1856-1857[редактиране | edit source]

През 1856-1857 извършва експедиция в неизвестната за европейците планина Тяншан, като съставя орографска схема на планината. Той открива нова епоха в изучаването на Централна и Средна Азия. Неговите изследвания полагат основата на съвременните знания за планините, като опровергават теорията на Хумболт за вулканския произход на Тяншан.

Първа експедиция в Тяншан 1856[редактиране | edit source]

През 1856 от Семипалатинск тръгва на юг, преминава покрай езерото Балхаш и достига до Алма Ата. През септември и октомври извършва две експедиции до езерото Исък Кул (6236 км2). По време на първата експедиция пресича по 77° 40' и.д. източната част на хребета Заилийски Алатау, спуска се на югоизток в долината на река Шилик (Чилик, ляв приток на Или), пресича източната част на хребета Кунгей-Алатау (4771 м) и по долините на реките Тюп и Джергалан достига до езерото Исък Кул. По същия път се завръща в Алма Ата. След няколко дни предприема второ пътуване. Тръгва на запад, пресича Заилийски Алатау на 76° и.д., спуска се в долината на река Чу и на югозапад от нея открива източната част на високия Киргизкия хребет (4875 м). Изкачва се по долината на Чу през дивото и мрачно Боамско ждрело и достига до северозападния бряг на езерото Исък Кул, като по този начин доказва, че река Чу не изтича от езерото и то е безотточно. От езерото Семьонов се изкачва на хребета Кунгей-Алатау, пресича долината на река Чонг Кемин (десен приток на Чу) и достига до Алма Ата, като пресича Заилийски Алатау в най-високата му част, на 76° 50' и.д.

Втора експедиция в Тяншан 1857[редактиране | edit source]

След зимуване в Барнаул, през пролетта на 1857 Семьонов се връща в Алма Ата и през лятото тръгва от града на изток покрай северния склон на Заилийски Алатау начело на голям военен отряд. Пресича река Шилик (Чилик) и покрай възвишенията Согети и Тораигир достига до горното течение на река Шарин (Чарин, ляв приток на Или), като далеч на югоизток вижда величествения масив Хан Тенгри. След това отново пресича хребета Кунгей-Алатау, Тюп-Джиргалинската котловина и достига до северните склонове на хребета Терскей-Алатау. На 78° и.д. пресича хребета Терскей-Алатау (5216 м) и открива изворите на река Нарин. От там се връща до река Шилик, където прави кратка почивка, наема нови, свежи коне и отнова се връща в изворната област на река Нарин. По една от съставящите на реката се спуска в басейна на река Сариджаз (от басейна на Тарим). Изследва горното ѝ течение, където открива огромни ледници и след това се завръща в Алма Ата.

Резултатите от двете му летни експедиции в Тяншан се оказват значителни. Проследява хребета Кунгей-Алатау на 150 км, Терскей-Алатау на 260 км, изследва Заилийски Алатау и изяснява, че хребета се явявя предно звено на Тяншан, открива огромна ледникова област в горното течение на река Сариджаз, установява, че река Чу не е свързана с езерото Исък Кул. Освен това Семьонов привежда безспорни доказателства за отсъствието на вулканизъм в Средна Азия, първи установява височинните природни пояси в Тяншан и височината на снежната линия в планината, първи изследва районите на изворните области на реките Нарин, Шарин и Сариджаз, принадлежащи към три от четирите големи речни системи в Централна АзияСърдаря, Или и Тарим. Уточнява характерната особеност на хребетите в Тяншан – простиране от изток на запад, успоредност помежду им и заключените между тях широки долини. Изработва първата орографска схема на северните вериги на Тяншан и събира огромен материал по геология, флора и фауна на планината.

Научна дейност[редактиране | edit source]

От 1858 до 1873 Пьотър Семьонов е вицепрезидент на Руското географско дружество и участва в работата на редакционни комисии по селската реформа и отмяна на крепостничеството. От 1864 оглавява Централния статистически комитет, организира експедиции за изследване на Сибир, Монголия, Каспийско море, Централна Азия. С негова активно участие се провеждат експедициите на Николай Пржевалски, Григорий Потанин, Иван Мушкетов, Пьотър Козлов, Иван Черски, Николай Миклухо-Маклай, Николай Северцов, Григорий Ефимович Грум-Гржимайло и много други руски изследователи. Упорито настоява всички експедиции провеждани по това време да използват комплесни методи при своите географски изследвания.

През 1888 извършва експедиция в Закаспийската област и Туркестан.

През 1906, по случай 50-годишнината от първото му пътешествие в Тяншан с императорски указ на Семьонов е присвоена титлата Тяншански, която той прибавя към фамилията си. През 1911 за заслугите му пред отечеството му е присъдено най-високото руско отличие – ордена Андрей Първозванни. Шесдесет и шест академии, университети и дружества от различни страни избират Семьонов-Тяншански за свой почетен член.

Умира в Петербург на 26 февруари (11 март) 1914 на 87-годишна възраст. Научното му наследство се изчислява с десетки томове изследвания, справочници, речници, мемоари и съставляват цяла епоха в руската и световна географска наука.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Мемуары, т. 1, 3-4, П., 1915-17 /т. 2, преизд. под назв. - „Путешествие в Тянь-Шань“, М., 1946.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 432-434. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 370. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 133-135. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4