Исък Кул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Исък Кул
Ысык-Көл
Южния бряг на езерото (2006)
Южния бряг на езерото (2006)
Местоположение Киргизстан
Отток безоточно
Дължина 182 км
Ширина 58 м
Площ 6236 км²
Дълбочина 278 м
Воден обем 1738 км³
Надм. височина 1609 м
Исък Кул
Ысык-Көл
в Общомедия

Исък Кул (на киргизки: Ысык-Көл) е най-голямото езеро в Киргизстан. Наричано е "перлата" на Киргизстан. В превод от киргизки името на езерото означава "горещо езеро".

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Разположено е в североизточната част на страната, между хребетите на Северен Тян Шан на 1609 м надморска височина. Езерото е безоточно, в него се вливат до 80 сравнително големи притоци. От тях най-големи са Тюп и Джиргалан, вливащи се от източната страна на басейна. В западната част, близо до езерто, протича река Чу, която понякога при пълноводие оттича водите си в Исък Кул по време на есенното си пълноводие. Нивото на водите в езерото се менят циклично — ту се покачват, ту спадат. Цикълът се сменя на няколко десетилетия. Водите в Исък Кул са солени, минерализацията им е 5,90 ‰.

Водният обем на езерото е 1738 км³, а площта на огледалната му повърхост е 6236 км², дължината на бреговата му линия е 688 км, средната дълбочина — 278 м, а 702 м е най-дълбокият участък в езерото. Дължината на Исък Кул от запад на изток е 182 км, а ширината му от юг на север — 58 км.

Климатът в крайбрежните райони на езерото е умерен морски. Исък Кул оказва благоприятно влияние на климата по неговата акватория. Средната температура през януари при Тамга е −2°, при Чолпон Ата е −3°, при Каракол е −6°. Средната температура през юли е +17°.

Екологична обстановка[редактиране | edit source]

През лятото на 1998 година при превозването на отровни вещества в резултат на авария в един от притоците на езерото — река Барскоон — се изливат няколко тона цианид. Всяка година на мястото на аварията се провежда мониторинг.