Политика на умиротворяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Невил Чембърлейн на крака при Адолф Хитлер в неговата резиденция в Бад Годсберг.
Лорд Халифакс в разговор с Херман Гьоринг на 20 ноември 1937 г.

Политика на умиротворяване се нарича провеждания британски външнополитически курс от правителството на Невил Чембърлейн спрямо Третия Райх в периода от сключването на британско-германското военноморско споразумение до неговото денонсиране. [1]

Първи стъпки[редактиране | edit source]

Политиката на умиротворяване започва през есента на 1937 г., когато специалният пратеник на британския премиер Невил Чембърлейн - лорд Халифакс, провежда тайна среща с Адолф Хитлер в Нюрнберг. На тази среща фюрерът разкрива плановете си за приобщаване на немците от Австрия, Чехословакия и Полша към Райха. Лорд Халифакс изслушва Хитлер сдържано и с уважение, като го уверява в готовността на Великобритания да разбере неговата философия, т.е. да не противоречи на неговите планове. Германският водач остава доволен от „очевидната искреност, подчертаната принципност и възвишената доблест” на лорд Халифакс, според спомените на британския посланик в Берлин Невил Хендерсън. След като лорд Халифакс се прибира в родината си, английското правителството намира за необходимо да обяви, че Централна и Източна Европа не влизат в сферите на жизнените британски интереси - виж Аншлус.

Мюнхенско споразумение[редактиране | edit source]

Британската готовност за отстъпване на Судетите е концентриран израз на тази външнополитическа концепция за отстъпки, но не и за ревизия от Версайската система от договори. Политиката на умиротворяване е и следствие на многостранните затруднения, които Британската империя изпитва след голямата депресия и огромните задължения в империята и в частност тези към САЩ. Всичко това обосновава стремежа да се пази поне краткосрочно мира в Европа. Едно форсирано превъоръжаване, като отговор на предизвикателството на ревизионистично настроените сили от Антикоминтерновия пакт, би означавало огромно финансово натоварване за Великобритания, което последната не може да си позволи в момент на всеобхватно икономическо и социално модернизиране във вътрешнодържавен план. Освен това, британските доминиони отхвърлят категорично идеята за нов военен ангажимент в Европа по подобие на Първата световна война, за разлика от повечето англичани.

Хитлер успява да приспи Англия и на среща с английския премиер в Бад Годсберг на 22 септември 1938 г., фюрера поставя нови искания с крайна цел сломяването и анексирането на Чехословакия, най-вече с оглед сдобиването с нейните индустриални ресурси.

След срещата с Чембърлейн по британска инициатива се стартира времеви план за решаване на въпроса със Судетите и чрез посредничеството на Бенито Мусолини се стига до Мюнхенската конференция провела се на 29 - 30 септември 1938 г. Чехословакия е принесена в жертва на мира, като чехословашкото правителство, при игнорирането на Съветския съюз, е принудено да отстъпи Судетите с над 50% немско население на Третия Райх в периода 1 - 10 октомври - даже без референдум.

Последствия[редактиране | edit source]

Следващата стъпка на Хитлер е да активира словашките сепаратисти, след което бъдещето на Чехословакия в крайна сметка се решава в Берлин. Събитията в Централна Европа отприщват бента на Балканите, където Унгария предявява старите си претенции за Трансилвания. Ефектът на доминото започва все повече да се усилва в цяла Европа, понеже всички страни съзират в Райха силата която ще наложи новия ред.

Оценки[редактиране | edit source]

Оценките за провежданата британска политика на умиротворяване варират от предателство, през недалновидност, до неизбежност.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Appeasement - World War 2 on History
  2. Hunt, The Makings of the West p.861

Вижте също[редактиране | edit source]