Висенте Рохо
| Висенте Рохо | |
| испански генерал | |
 Рохо по времето на гражданската война | |
| Звание | генерал |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1939 |
| Служи на |  Кралство Испания (1911 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1939) |
| Род войски | Испанска армия Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Награди |  Лавров знак на Мадрид |
| Дата и място на раждане | 8 октомври 1894 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Мадрид, Испания |
| Висенте Рохо в Общомедия | |
Висенте Рохо (на испански: Vicente Rojo) е испански генерал, началник на Генералния щаб на републиканските правителствени сили по време на гражданската война в Испания.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1911 г. Рохо постъпва в пехотната академия в Алказар на Толедо, като през 1914 г. получава чин втори лейтенант, четвърти в клас от 390 кадети. След като е назначен в Барселона, преминава в Групата на редовните войски от Сеута (Регуларите са марокански колониални войски с испански офицери). По-късно е изпратен обратно в Барселона.
През 1922 г., след като се издига до чин капитан, Рохо се завръща в пехотната академия в Толедо, където заема различни образователни и административни длъжности. Бил е един от редакторите на учебните програми по дисциплините "Тактика", "Оръжие" и "Огнева мощ" за новата секция на Военната академия на Сарагоса. През този период в Академията той сътрудничи при основаването и ръководството на Военно-библиографската колекция, заедно с капитан Емилио Аламан.
През август 1932 г. напуска Академията, за да влезе във Висшето военно училище с цел да премине курса на Генералния щаб. По време на престоя си в академията предлага на кадетите тактическо предположение, което се състои в преминаване през река Ебро, за да се установи маршрут в Реус-Гранадела, операция, много подобна на тази няколко години по-късно, по време на гражданската война, където Рохо ще приложи на практика в известната битка при Ебро в района между Мекиненца и Ампоста. Повишен е в майор на 25 февруари 1936 г.
Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
Когато започва Гражданската война (юли 1936 г.), Рохо - ревностен католик[2] и свързан с консервативния Испански военен съюз[3], остава верен на републиканското правителство[4] и е един от военните професионалисти, участвали в реорганизацията на испанската републиканска армия.
През октомври 1936 г. е повишен в подполковник и е назначен за началник на Генералния щаб на Силите за отбрана, командвани от генерал Хосе Миаха,[5] ръководител на Хунтата за отбрана на Мадрид, създадена да защитава столицата на всяка цена след прехвърлянето на републиканското правителство от Мадрид до Валенсия. В това си качество подготвя ефективен план за защита на града, който предотвратява падането му.[6] След това се засилва славата му на организатор. Като началник на щаба на централната армия, Рохо демонстрира изключителни резултати в планирането на основните операции, разработени от споменатата армия, в битките при Харама, Гуадалахара, Брунете и Белчите.[7][8][9]
На 24 март 1937 г. е повишен в полковник[10] и след формирането на правителството на Хуан Негрин през май е назначен за началник на Генералния команден щаб на въоръжените сили и началник на Генералния щаб на сухопътните войски. От тази нова позиция отговаря за насочването на разширяването на Народната армия и създава деноминираната Мобилна армия, която служи като настъпателна напредваща сила на Републиканската армия.
На 22 септември 1937 г. е произведен в чин генерал.[11] През тази година Рохо планира офанзивите на Уеска, Брунете, Белчите, Сарагоса и Теруел.[12] На 11 януари 1938 г. е награден с най-високото републиканско отличие „Placa Laureada de Madrid“ за планирането на последната спомената операция.
Най-амбициозната операция, която провежда през 1938 г., е офанзивата на Ебро,[13] план, който израства от споменатото по-рано тактическо предположение, разработено във военното училище, което дава началото на продължителните битки на Ебро, които се развиват от 25 юли до 16 ноември 1938 г. В тези битки Републиката залага своя международен престиж, издръжливост и възможността да даде благоприятен обрат на хода на войната. През декември 1938 г. планира офанзива в Андалусия и Естремадура, за да спре националистическата офанзива срещу Каталуния, но генералите Маталана и Миаха отхвърлят плана и офанзивата започва чак през януари 1939 г. и се проваля.
Изгнание[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Каталуния през февруари 1939 г., Рохо бяга с правителството във Франция, където на 12 февруари 1939 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, едва вторият в републиканската армия.
След кратък престой в тази страна, Службата за емиграция на испанските републиканци (SERE) му плаща пътуването до Буенос Айрес. Между 1943 и 1956 г. преподава като професор във военното училище на Боливия.
Рохо е смятан за един от най-престижните военни офицери на Републиката и на войната като цяло. Неговата фигура е уважавана дори от опонентите му националисти. Най-изненадващата почит е изобразяването му от пропагандата на Франсиско Франко във филма Раса.
Завръщане в Испания[редактиране | редактиране на кода]
През февруари 1957 г. се завръща в Испания, където вече живее по-голямата част от семейството му. Това завръщане става възможно чрез поредица от преговори, в които участват няколко националистически военни офицери в Мадрид, Хосе Луис Алменар Бентанкурт, йезуит, който е в контакт с него по време на изгнанието му в Боливия, и епископът на Кочабамба, бивш военен свещеник, който е служил при Рохо.
Въпреки че в началото не е обезпокоен от франкистките власти, на 16 юли 1957 г. Специалният съд за репресиите на масонството и комунизма го информира, че ще бъде преследван за военен бунт, в позицията си на бивш командир на армията. Това е обичайното обвинение за военни офицери, които не са се присъединили към бунтовниците през 1936 г. Рохо е осъден на 30 години, но не излежава нито ден, тъй като присъдата е условна и скоро е помилван.
Франко толкова високо уважава Рохо, че му дава дължимата пенсия на генерал-лейтенант от испанската армия след завръщането му в страната. Редица офицери националисти публично твърдят, че ако на Рохо е било позволено да провежда операции без намесата на съветските офицери, изходът от войната може да е различен. („Франко: Човекът и неговата нация“; Джордж Хилс. Компания Macmillan (1967).
Висенте Рохо умира в дома си в Мадрид на 15 юни 1966 г. От некролозите в испанската преса, само този в Ел Алкасар – изразител на бившите бойци на франкистите – и този на известния фалангистки писател Рафаел Гарсия Серано в партийната преса, широко възхвалява военните му постижения.
Рохо пише няколко книги, описващи подробно своя военен опит в гражданската война, които са публикувани в следния ред: ¡Alerta a los pueblos! (1939), ¡España heroica! (1961) и Así fue la defensa de Madrid (1967).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Moradiellos, Enrique. Rojo, un militar de cuerpo entero // Prisa El País, 4 March 2006. Посетен на 8 June 2019.
- ↑ Graham 2005, с. 91.
- ↑ Jackson 1967, с. 223.
- ↑ Thomas 2001, с. 307.
- ↑ Preston 2006, с. 178.
- ↑ Jackson 1967, с. 323 – 327.
- ↑ Thomas 2001, с. 580.
- ↑ Thomas 2001, с. 689 – 690.
- ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. pp.296-297
- ↑ Preston 2006, с. 198.
- ↑ Preston 2006, с. 279.
- ↑ Graham 2005, с. 93 – 94.
- ↑ Preston 2006, с. 288.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Graham, Helen. The Spanish Civil War. Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-280377-1.
- Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 0-691-00757-8.
- Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. London, Harper Perennial, 2006. ISBN 978-0-00-723207-9.
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. London, Penguin Books, 2001. ISBN 978-0-14-101161-5.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vicente Rojo Lluch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |