Интернационални бригади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знамето на интернационалните бригади

Интернационалните бригади, известни още като интербригади, са отряди от чуждестранни доброволци, сражавали се на страната на Испанската република по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939. В тях се включват около 25 000 души от 54 страни. Мнозинство са привържениците на левицата,включително анархисти,но има представители на почти всички политически убеждения. СССР подпомага създаването на бригадите с оръжие и организационна подкрепа.

Като част от интербригадите са организирани два български интернационални батальона - Батальон „Георги Димитров“ и Баталион „Васил Коларов“. Те наброяват общо над 400 души. От тях в боевете загиват над 100 и са ранени около 200 българи. Над 100 българи заемат ръководни постове в армията, управлението и стопанството на Републиката.

Сред известните интербригадисти са както дейци на световната левица като Палмиро Толиати, Мате Залка, така и интелектуалци като Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.

История на създаването на интернационалните бригади[редактиране | edit source]

Решение за сформиране на интернационалните бригади е взето от борда на Коминтерна на 18 септември 1936. Първата група от доброволци пристига в базисните лагери в испанския град Албасете на 13 октомври. Испанското правителство официално обявява бригадите, принадлежащи на въоръжените си сили на 22 октомври 1936 година.

Пъвоначално прекият контрол и ръководство на бригадите се възлага на французина Андре Марти . На 1 ноември 1936 Андре Марти съобщава в ръководството на Коминтерна в Москва,че в града Албасете са събрани три хиляди чуждестранни доброволци, от които две хиляди вече са записани в четри батальона. Из неговия доклад:

„ Повечето от доброволците са от Италия, Германия, Франция, Балканите и Полша. 80%- комунисти и социалисти. Една трета нямат военно обучение.Броят на командването на персонала е малък,с недостатъчно военен опит. Нуждаясе от 20 батальонови командири,които да говорят френски език.” (РГВА, ф. 33987, оп. 3, д. 832, л. 309)

Първата група е сформира 11 бригади,състоящи се от 3 батальона ( немски, френски и полски). Андре Мартин назначава за комадир на тази бригада Манфред Щтерн( роден в Австро-Унгария).

Командир на следващите 12 сформирани бригади,състоящи се от 3 батальона ( италиански, френски и немски) е Мате Залка , роден в Австро-Унгария.

Тези две бригади се впускат в битката за Мадрид в средата на ноември 1936 година. След три седмици на борба остава половината от бригадата. Броят на оживелите бригади е седем. Към август 1937 година( доклад на дивизионен комадир Кирил Мерецков и маршал Ворошѝлов):

„11-та интернационална бригада, немско-австрийска, 3 батальона. В състави си бригадата е лишена от 8-10% от чуждестранните си доброволци ( някъде около 200 човека), а останалите испанци. В действителност съставът на бригадата не е международен.

12-та интернационална бригада, италианска, 3 батальона. Съставът на италианци е някъде около 200 човека, а останала част са испанци. Командирът на тази бригада, италианеца Пачарди има много песимистични възгледи.

13-та интернационална бригада „ Домбровски” е полска, с 4 батальона. В първия батальон-200 поляци. Във втория, френско-белгийски батальон- 100 французи. В третия „ Ракоши”- 100 балканци. В четвъртия, нововъзникващия батальон- 120 поляци.

14-та интернационална бригада, френско-испанска се състои само от 1100 души.

4-ти батальон „Георги Димитров“ - Славиянски. 5-и батальон — испански. В юлските боеве бригадата има много тежки загуби, които до сега не са въстановени.

15-та интернационална бригада е със смесен състав и 5 батальона. Първи- английски, втори- американски, трети-френско-белгийски, четвърти- „Димитров” славянски и пети- испански. През юли бригадата понесе много големи загуби,които все още не са въстановени.

16-та интернационална бригада също със смесен състав и 4 малобройни батальона. В първи батальон „ Чапаев”, 90 интернационалисти от Централна Европа и 300 испански наборници. Във втория- 40 французи. В трети и четвърти само испанци.

Друг отделен батальон „ Джуракович”, югославски, съставен от 100 души към 45-та дивизия.

Друг отделен новосъздаден американски батальон, съставен от 325 думи към 15-та дивизия.”

50-та интербригада („Домбровски“) Полска с 4 батальона. В 1-и батальон само 200 поляци. Във 2-и френско-белгийски батальон — 100 французи.В 3-и батальон („Ракоши“) — 100 човека от Балканския полуостров.В 4-и формиращ се батальон — 120 поляци. Отделен батальон „Джуракович“. Югославски. 100 човека. Придаден към 45-та дивизия. Отделен американски батальон. Формиращ се. 325 човека. Придаден към 15-та дивизия.

(РГВА, ф. 33987, оп. 3, д. 1033, л. 95-101)

Набиране на кадри, формиране и организиране[редактиране | edit source]

Коминтерна е отговорен за контролирането и организацията на Интернационалните бригади. Членовете му са въздесъщи. На 18 септември в Париж е учредено бюро за набиране на войници, под надзора на полския генерал Валтер ( Карол Карлович Сверчевски). Съветското Министерство на отбраната помага материално, докато френската комунистическа партия снабдява бригадите с униформи. Югославският комунистически деец Йосип Тито е отговорен за подпомагането на доброволците от Източна Европа. Като цяло организацията остава несигурна. Нито един от бригадирите не е подписал договор, а продължителността на техния ангажимент не е определен.

Някои от доброволците са изпратени от Франция до Испания с влак или кораб, докато други,трябва да намерят собствени средства и сили да преминат границата.

Първите групи имат само начална военна подготовка преди да влезнат в битката за защита на Мадрид, обсаден на 8 ноември в Каса се Кампо. В последствие организацията се подобрява. Бригадирите отиват в Албасете, намираща се в област Кастилия – Ла Манча , която бързо се превръща в седалище на централата на Международната бригада. Те получават подкрепа от организационния комитет на Органична дивизия Албасете, основана на 23 октомври от испанския политик синдикалист Ларго Кавалеро. Всички ръководители са от Коминтерна. Разположени са авиобазата на Лос Ланос. За командир е назначен Андре Мартин, Луиджи Лонго – Гало е главен инспектор и Джузепе ди Виторио,по прякор Николети,е главният политически комисар. Членовете на бригадата са разпределени в няколко лагера, разпръснати в селата Ла Рода, Теразона де ла Манча, Вилянуева де ла Хара и Мадригерас. Въведена е екстремна дисциплина- членовете на бригадата преминават военно обучение. В продължение на седмици остават напълно изолирани. За италианците, германците и други европейски бригадири идващи от страни, контролирани от репресивно правителства, битката в Испания е първата стъпка от възстановяването на демокрацията и насърчаването на революционното дело в собствените им страни.

Участие във войната[редактиране | edit source]

Из доклада от 29 август 1937 г.[редактиране | edit source]

на Палмиро Толиати( Алфредо) към Коминтерната в Москва:

„ Ситуацията на международните бригади не е добра...Войната продължи повече от очакваното. Много от доброволците дойдоха тук за няколко месеца и сега се притеснявам за съдбата си,за семействата си и техните близки. Тези настроения са особено разпространени сред добороволците от страни като Франция, САЩ и т.н); от тях може да чуете следното: „ Трябва ли да остана тук, всички ще бъдем убити или тежко ранени ( информация от Гало от 12-та бригада). Това се говори не сам от деморализирани хора, а навсякъде във всички бригади. Представителят на Комунистическата партия на САЩ предяви искане пред предтсвителя и секретаря на Комунистическата партия на Испания да се върнат в САЩ всички американци, прекарали повече от 6 месеца в Испания. Основно проблеми се заформят в италианската бригада. Командира на бригадата ( Пачиарди) в края на операцията „ Брунете” открито повдигна въпроса за разусканете на тази бригада. Той аргументира предложението си по следния начин:” загубите ни с всеки изминал ден поставят все повече и повече трудности с назначаването на нови италианци, а испанските попълнения няма да поправят нещата”.

(РГВА, ф. 33987, оп. 3, д. 961, л. 24-33)


Из доклада ( от 26 юли 1938г.) на маршал Ворошилов[редактиране | edit source]

„ Тежката юлска битка през 1937 година, в която участваха почти всички международни части отслаби морала на войската. Това,съчетано със систематични действия на петата колона, доведе от края на юли до началото на август до много деморализирани души, напускащи частите си. Съществува заплаха от международно разпадане. На 1 Август, от командир за полковник е назначен Белов. Като спешна мерка е организиран концентрационен лагер. Чрез него от август до октомври броят се е увеличил до 4000 души. С интензивна политическа и военна дейност, ние бяхме в състояние да въстановим до 80% от добрите антифашистки борци” (РГВА, ф. 33987, оп. 3, д. 1149, л. 260—269

Общият брой на доброволците,които дойдоха в Испания,за да се включат в интернационалните бригади е около 31 000. От тях 6000 (19%) са екзекутирани или напускат своята бригада и най-малко 5000 (15%) са убити.


Други доброволци[редактиране | edit source]

Към международните бригади се присъединяват и други чуждестранни доброволци, които се сражават на страната на Републиката. В испанското анархистко опълчение, в края на 1936г., е има около две хиляди чужденци- сред тях около 500 италианци, 250 французи и 230 германци. Опълчението ПОУМ- съвместна работна група на марксистката( често се споменава като троцкистка група) се есъстоя от около 9-10 хиляди души( в края на 1936), участие вземат около 700 чуждестранни доброволци от 25 страни. Почти половината от тях са германци, също и голям брой французи и италианци. Сред 30-те души, изпратени от британската страна, е прословутата Джордж Оруел. В допълнение, в Испанската гражданска война също се присъстват военни съветници и специалисти от Съветския съюз: Червената армия, състояща се от командири, полковници, лейтенанти, майори, комбинирани оръжия, танкови екипажи, пилоти, моряци, артилеристи, политически работници, служители по сигурността и др. Също така и цивелен пероснал, състоящ се от преводачи и лекари. Общо участниците са от 3 до 4 хиляди, от които 189 загиват. Тези съветници и специалисти от СССР не са включени в международните бригади.


Национален състав на бригадите[редактиране | edit source]

Страна Брой Убити или изчезнали Загуби сред гражданите на тези държави
Flag of France.svg Франция 8,778 942 10,7%
Flag of Hungary.svg Унгария 510 56 11%
1861 Италия 2,908 526 18,1%
1921 Канада 510 71 14%
Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия 2,180 308 14,1%
Flag of Poland.svg Полша 3,034 466 15 4%
Flag of Switzerland.svg Швейцария 406 78 19%
1912 САЩ 2,274 276 12,1%
Flag of the Netherlands.svg Холандия 586 42 7%
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 1,806 124 6,9%
Flag of Belgium.svg Белгия 1,701 185 10,9%
Flag of Czechoslovakia.svg Чехия 1,046 133 13%
Flag of Austria.svg Австрия 846 138 16%
Балтийски страни 862 179 21%
Скандинавски страни 662 91 14%

Основни бойни операции[редактиране | edit source]

  • 1. Битката при Мадрид
  • 2. Караула на пътя Мадрид – Валенсия
  • 3. Битката при Харам
  • 4. Битката при Белчите
  • 5. Битката при Ебро
  • 6. Битката при Гуадалахара

В началото на 1937. Интернационалните бригади възпрепятстват засадата на Мадрид от националистическите войски, понасяйки огромни поражения. Особено в битката при Харама през февруари където те държат контрола на магистралата Мадрид – Валенсия. През март бригадите взимат участие и в битката при Гуадалахара. Те играят съществена роля в последвалата офанзива при Белчите и Теруел. В крайната отбранителна фаза от войната, Бригадите изиграват съществена роля със стратегически атаки срещу републиканците в Ебро, в опита за възстановяване на контакт с Каталуния. Въпреки първоначалните им успехи, след тримесечна интензивна бомбандировка, републиканците трябва да се оттеглят. Често решаваща роля оказва опита на някои от по-възрастните бригадири, взимали участие в битки по време на Първата Световна война срещу останалата неутрална испанска войска. Изправени срещу националистическите войски на Франсиско Франко, републиканците излизат от войната поражени. Пропорционално на населението си, Каанад има повече доброволци в Международните бригади ,с изключение на Франция, която дели граница с Испания/ Норман Бетюн , канадски хирург, създава мобилно операционно звено за преливане на кръв, преди да се присъедини към осмата армия на Мао Цзедун през март.

Краят на интернационалните бригади[редактиране | edit source]

Разпускането (септември-октомври 1938 )[редактиране | edit source]

След битката при река Ебро, ситуацията става все по-трудна за републиканците. Правителството на Хуан Негрин възприема като приоритет възстановяването на добрите отношения с Франция и Обединеното кралство, благодарение на които се надява да получи допълнителни средства, вдигане на оръжейното ембарго и връщането на чуждестранните доброволци, които подкрепят националистите. За това, републиканското правителство се подчинява на решението на Лигата на нациите и разпуска интернационалните бригади на 21 септември 1938г.

На 23 септември членовете на бригадата отбелязват последния ден на битка. Те са постепенно групирани: на 27 октомври 1938 г., доброволците от Централната военна армия от Средиземноморието са събрани във Валенсия, докато тези, които са били в Каталуния се срещат в Барселона. В този град, членовете на бригада участват в тържествена церемония: парад на Авеню на 14-април пред тълпа от 300,000 души, сред които президентът Мануел Азана, президентът на правителството Хуан Негрин и генерал Винсент Ройо Луч. Повечето учатници са върнати в собствените им страни. Една част от тях са от нацистка Германия, фашистка Италия или страни като Унгария, където съществуват авторитарните правителства. Те не могат безопасно да се завърнат у дома. Много от тях избират да останат в Испания - там ще получат испанско гражданство и ще бъдат включени в единиците на испанската народна армия. Що се отнася до белгийците - те губят гражданството си участвайки в армията на чужда държава.



Във Франция[редактиране | edit source]

Членовете на бригадите, които остават в Испания след 1938г., подобно на други републикански бойци, са отблъснати от националистическите войници. През 1939г., след разгрома на Каталуния голяма част от тях преминават границата и се връщат във Франция. След това те са като 450 000 други испанци, които са избягали от репресиите на Франко, затворени в импровизирани лагери, създадени по брега на Средиземно море, най-вече в Аржел сюр мер, Сейнт Сиприян и Агд.

Все още затворени по време на избухването на Втората световна война, бившите доброволци понасят различна съдба. Съгласно член 19 от примирието на 22 юни 1940г., немски и австрийски затворници са оставени на нацистите. По-голямата част минават през лагера Дранси, преди да бъдат изпратени към Германия, особено в Даху, където се намира блока, запазен за бившите бригадисти <интернационаленбригадитски блок>.

Други, като евреинът Кърт Голдстейн са директно изпратени в Аушвиц. Други членове на бригадите, се присъединяват към френскта съпротива, могат да се отбележат имена като : Артур Лондон, Пиер Жорж, Хенри Рол Тангуи, Марсел Ламант, Марсел Ланжер, също така Жозеф Епстейн.

Усилията на оцелелите французи от интернационалните бригади,са признати през 1996г,. от Жак Ширак и по искане на комунистическите депутати, от които трима синове на бригадисти; Жозе Форт, Жан Клод Лефорт и Франсоа Асенси.


В Испания[редактиране | edit source]

Правата, придобити от бившите членове на бригадите, които очевидно са загубили след поражението на републиканците през април 1939 г. ,поставят началото на изпълнението на системата на Франкойст, която продължава до 1975 г.

На 26 януари 1996 г., правителството на Социалистическа партия на Гонсалес Маркес, за която е взето решение за възстановяване на правата, придобити през 1938 г. се отпуска испанско гражданство на бивши членове на бригадите, в случай, че се откажат – няма да притежават права.

Това е потвърдено от социалистическото правителство на Сапатеро, който разширява правата на членовете на бригадата,съгласно законодателството на историческата памет, което позволява те да запазят предишното си гражданство, ако желаят.

В Швейцария[редактиране | edit source]

Около 170 швейцарски доброволци са били убити по време на войната. След завръщането си, оцелелите са съдени, затова че са служили на чужда армия. Военният съд произнася 420 присъди, от две седмици до четири години затвор, съдени са за ограбването на политически права. Предложения за амнистия са били многократно отхвърляни, по закона от 1939 г., както и през 2002 г. През март 2009г., Федералното събрание най-накрая приема законопроекта за амнистия - много от членове на бригадата обаче остават живи.

В САЩ[редактиране | edit source]

Бивши доброволци са обявени като " недоносени анти-фашисти" от ФБР. За тези, който са служили в американската армия, е била отказвана всяка промоция. Много от тях са били засегнати от комисии в Конгреса по време на "лова на вещици" .

Паметници посветени на бригадирите[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Петър Драголюбов. Генерал-майор Цвятко Радойнов. С., 1961.
  • Димитър Сирков. В защита на Испанската република (1936-1939). С., 1967.
  • Бранко Джорджевич. Славяно-балкански интернационален батальон „Г. Димитров“ в защита на Испанската

република. — Известия на Института за история на БКП, 28, 1972, 271-286.

  • Тодор Добриянов. Положението на бълг. интербригадисти във Франция и отношението на бълг. правителство към репатрирането им. Документи. — Известия на държавните архиви, 17, 1969, 168—221.
  • Левал, Гастон. Събитието на века. Анархистка Испания 1936-1939. Прев. [от исп.] Бистра Тошева. [С предг. от Стоян Ив. Цолов]. [С.], 1994.
  • Драгомир Драганов. Франкизмът. История и политика. С., УИ, 1995.
  • Венцислав Николов. Българи и испанци. Bulgaros y espanoles. С., 2005.
  • Хосе Перес. История на Испания. Под общ. науч. ред. на Андрей Пантев. С., 2005.
  • Евдокия Пенкова. Франция, Италия и Испания в живота и творчеството на българските поети и писатели от Освобождението до Втората световна война. С., 2005.