Мате Залка
| Мате Залка | |
 Залка по времето на гражданската война в Испания | |
| Звание | генерал |
|---|---|
| Служи на |  Австро-Унгария СССР Втора испанска република |
| Род войски | Унгарска армия Червена армия Испанска републиканска армия |
| Командвания | XII Интернационална бригада |
| Битки/войни | Първа световна война Гражданска война в Русия Полско-съветска война Гражданска война в Испания |
| Награди |  Червено знаме |
| Дата и място на раждане |
с. Туньогматолш, Австро-Унгария |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
| Мате Залка в Общомедия | |
Мате Залка (на унгарски: Zalka Máté) е унгарски генерал от интернационалните бригади по време на гражданската война в Испания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мате Залка е роден като Бела Франкъл в еврейско семейство.[1] Завършва основно училище в град Матешалка. След като завършва търговско училище в Сату Маре, с избухването на Първата световна война влиза в австро-унгарските въоръжени сили като доброволец, бие се на италианския фронт като младши офицер, след това е прехвърлен на Източния фронт. Ранен и пленен от руските войски край Луцк през 1916 г.
Пленен е в Хабаровск. Подобно на много други австро-унгарски военнопленници, вдъхновен от революцията (преврата) от 1917 г. в Русия, започва да се увлича от социалистически идеи и се присъединява към комунистическото движение (задочно към забранената Унгарска комунистическа партия през 1920 г.). Залка участва в Гражданската война в Русия в Сибир, воюва в състава на международен червен отряд, участва в селски въстания в тила на Александър Колчак, от 1919 г., боец от 18-та Сибирска партизанска армия под командването на Александър Кравченко и Пьотър Щетинкин.
След като се присъединява към партизаните с основните сили на Източния фронт на Червената армия през 1920 г., Залка заема командни длъжности. През 1921 – 1923 г. участва в битките срещу отрядите на Нестор Махно и в потушаването на въстанията в Украйна. През 1923 г. е в запаса.[2]
През 1923 – 1925 г. работи като дипломатически куриер, работи на икономическа работа, директор на Театъра на революцията в Москва. От 1925 г. се занимава с професионална литературна дейност. От началото на 1928 г. е назначен и в апарата на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките. От края на 20-те години сътрудничи в бюрото на Международната асоциация на революционните писатели. Един от инициаторите за създаването на Литературната асоциация на Червената армия и флота.
От 1936 г. под името „генерал Лукач“ се бие в Гражданската война в Испания, командва 12-та интернационална бригада. Залка е убит от фрагмент от снаряд на магистралата близо до Уеска, която е обстрелвана от фашистката артилерия. Погребан е в южната част на Испания, но по-късно останките му са препогребани в Унгария - на военното гробище в Будапеща.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Творчеството на Мате Залка е посветено предимно на военна тематика. Още докато служи в австро-унгарската армия, написва антивоенния разказ „Войникът Янош“, заради когото командването иска да го понижи в ранг. Безсмислието и несправедливостта на Първата световна война е посветена на най-известната творба на Залка - романът „Добердо“ (1937), завършен малко преди смъртта му, написан на унгарски и руски език.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Janet Perez, Wendell Aycock «The Spanish Civil War in Literature», стр. 82 // Архивиран от оригинала на 2014-08-21. Посетен на 2017-10-02.
- ↑ Письма Матэ Залки наркому обороны. // Военно-исторический журнал. — 1976. — № 4. — С.81-85.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Залка Н. Человек из Матольча: повесть-хроника о жизни Матэ Залки / Н. М. Залка, М. П. Сапрыкин. Советский писатель, 1987. — 413 с. — Библиогр.: с. 410 (11 назв.).
- Сава Голованивский "Мост к людям" / Размышления, воспоминания, рассказы. Советский писатель, 1985. — с. 351 с. — Библиогр.: с. 126-133
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мате Залка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |