Франсиско Ларго Кабайеро
| Франсиско Ларго Кабайеро Francisco Largo Caballero | |
.jpg) Кабайеро през 1927 г. | |
| Роден |
15 октомври 1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Мадрид, Испания |
| Политика | |
| Партия | Испанска социалистическа работническа партия |
| Убеждения | социалист |
| Министър-председател на Испания | |
| 4 септември 1936 – 17 май 1937 | |
| Министър на войната | |
| 4 септември 1936 – 17 май 1937 | |
| Министър на труда и социалната сигурност | |
| 14 април 1931 – 12 септември 1933 | |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Франсиско Ларго Кабайеро в Общомедия | |
Франсиско Ларго Кабайеро (на испански: Francisco Largo Caballero) е испански политик и синдикалист.
Той е сред видните лидери на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и на Общия съюз на трудещите се (UGT). През 1936 и 1937 г. е министър-председател на Втората испанска република по време на Испанската гражданска война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Мадрид, като млад изкарва прехраната си с щукатуриране на стени. Участва в стачка на строителни работници през 1890 г. и става част от Испанската социалистическа работническа партия през 1894 г. След смъртта през 1925 г. на основателя на партията Пабло Иглесиас, той го наследява като ръководител и на Общия съюз на трудещите се.[1]
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Умерен в позициите си в началото на политическия си живот, Кабайеро се застъпва за поддържане на известна степен на сътрудничество на Общия съюз на трудещите се с диктаторското правителство на генерал Мигел Примо де Ривера, което позволява на съюза да продължи да функционира под неговата военна диктатура (продължила от 1923 до 1930 г.).[2] Това е началото на неговия политически конфликт с Индалесио Прието, който се противопоставя на всякакво сътрудничество с диктаторския режим.
Кабайеро е министър на труда между 1931 и 1933 г. в първите правителства на Втората испанска република, оглавявани от Нисето Алкала-Самора, и в това на неговия наследник Мануел Асаня.[3] Кабайеро се опитва да подобри условията на безземните работници (braceros) в селските райони на юг. На 28 април 1931 г. той въвежда указ за общинските граници, за да предотврати вноса на чужда работна ръка, докато в общината остават безработни работници. През май той създава смесени съдебни заседатели (jurados mixtos) за арбитри в аграрни трудови спорове и въвежда осемчасовия работен ден в провинцията. Наред с това, указ за задължително обработване не позволява на собствениците да използват земята си, както искат.[4] Той се радва на голяма популярност сред масите от работници, които виждат собственото си съществуване отразено в начина му на живот.[1]
На изборите на 19 ноември 1933 г., дясната Испанска конфедерация на автономните права (CEDA) печели властта в Испания. Правителството, номинално водено от центристкия радикал Алехандро Леру, зависи от парламентарната подкрепа на CEDA. В отговор на този обрат на съдбата, Ларго изоставя своите умерени позиции, започва да говори за „социалистическа революция“ и става лидер на лявото (марксистко и революционно) крило на Общия съюз на трудещите се и Испанската социалистическа работническа партия.[5] В началото на октомври 1934 г., след като трима министри от CEDA влизат в правителството, той е един от лидерите на неуспешното въоръжено въстание на работниците (главно в Астурия), което е насила потушено от правителството, доминирано от CEDA.[6]
Кабайеро защитава пакта за съюз с другите работнически политически партии и профсъюзи, като Комунистическата партия на Испания (PCE) и анархисткия синдикат, Национална конфедерация на труда (CNT). Още веднъж това го поставя в противоречие с Прието.[7] Заявява, че той, Ларго Кабайеро, "ще бъде вторият Ленин", чиято цел е обединението на иберийски съветски републики.
След като Народният фронт печели изборите през февруари 1936 г., президентът Мануел Асаня предлага Прието да бъде част от правителството, но Кабайеро блокира тези опити за сътрудничество между Испанската социалистическа работническа партия и републиканското правителство.[8] Отхвърля страховете за военен преврат и прогнозира, че ако това се случи, обща стачка ще го потуши, отваряйки вратата за работническата революция.
В крайна сметка опитът за преврат от страна на колониалната армия и десницата идва на 17 юли 1936 г. Макар и не веднага успешен, по-нататъшните действия на бунтовнически военни части предизвикват Гражданската война в Испания (1936 – 1939 г.), в която републиката е победена и унищожена.
Министър-председател на Испания[редактиране | редактиране на кода]
_despacho_de_Francisco_Largo_Caballero.png)
На 4 септември 1936 г., няколко месеца след началото на гражданската война, Ларго Кабайеро е назначен за министър-председател и министър на войната.[9] Освен воденето на войната, той се фокусира и върху поддържането на военната дисциплина и държавната власт в републиката.[10] На 4 ноември 1936 г. Ларго Кабайеро убеждава анархистката Национална конфедерация на труда да се присъедини към правителството, като четирима нейни членове са назначени в министерства, включително правосъдие, здравеопазване и търговия. Решението е противоречиво в средите самата конфедерация.[11]
Майските дни в Барселона водят до правителствена криза[12], която принуждава Кабайеро да подаде оставка на 17 май 1937 г., като Хуан Негрин, също от социалистическата партия, е назначен за министър-председател на негово място.[13]
Изгнание, смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]
След поражението на Републиката през 1939 г. Кабайеро бяга във Франция. Арестуван по време на германската окупация на Франция, той прекарва по-голямата част от Втората световна война затворен в концентрационния лагер Захсенхаузен-Ораниебург до освобождаването на лагера в края на войната.[14]
Кабайеро умира в изгнание в Париж през 1946 г.[1] Тленните му останки са върнати в Испания през 1978 г. след смъртта на Франсиско Франко през 1975 г.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Трибуналът на Мадрид иска през юли 2022 г. възстановяване на плочата на Франсиско Ларго Кабайеро на Plaza de Chamberí (площад Chamberí), близо до градския съвет на този район, която е премахната без предупреждение от десния градски съвет на Мадрид през ноември 2020 г.[15]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Thomas 2003, с. 39.
- ↑ Beevor 2006, с. 17.
- ↑ Beevor 2006, с. 21.
- ↑ Preston, Paul. The Coming of the Spanish Civil War: Reform, Reaction and Revolution in the Spanish Second Republic. Routledge. New York. 1994. p. 81.
- ↑ Beevor 2006, с. 28.
- ↑ Beevor 2006, с. 29 – 32.
- ↑ Jackson 1967, с. 206 – 208.
- ↑ Preston 2006, с. 84.
- ↑ Thomas 2003, с. 392 – 394.
- ↑ Jackson 1967, с. 341.
- ↑ Paz 2011, с. 96 – 97.
- ↑ Preston 2006, с. 256 – 258.
- ↑ Graham 2005, с. 162.
- ↑ Beevor 2006, с. 413.
- ↑ Prime feed report // Архивиран от оригинала на 2022-11-17. Посетен на 2022-11-17.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. London, Penguin Books, 2006. ISBN 0-14-303765-X.
- Graham, Helen. The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-280377-1.
- Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 0-691-00757-8.
- Paz, Abel. The Story of the Iron Column: Militant Anarchism in the Spanish Civil War. AK Press, 2011. ISBN 978-1-84935-064-8.
- Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. London, Harper Perennial, 2006. ISBN 978-0-00-723207-9.
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. London, Penguin Books, 2003. ISBN 978-0-14-101161-5.
- Urquijo y Goitia, José Ramón de. Gobiernos y ministros españoles en la edad contemporánea. Editorial CSIC - CSIC Press, 2008. ISBN 978-84-00-08737-1.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco Largo Caballero в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |