Италиански експедиционен корпус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Италиански експедиционен корпус
Колона от италиански войски в битката за Гуадалахара.
Колона от италиански войски в битката за Гуадалахара.
Информация
Активнадекември 1936 г. – април 1939 г.
Държава Кралство Италия
ПреданостИспания Франкистка Испания
КлонКралска италианска армия
ТипПехота
РоляПодкрепа за бунтовническата фракция в Испания
Размер70 000 – 75 000 войници
Битки/войниГражданска война в Испания
Командири
Изтъкнати
командири
Марио Роата
Еторе Бастико
Марио Берти
Гастоне Гамбара
Италиански експедиционен корпус в Общомедия

Италиански експедиционен корпус или Корпус на доброволческите войски (на италиански: Corpo Truppe Volontarie) са експедиционни войски от доброволци, изпратени в Испания за да подкрепят националистическата фракция след испанския опит за преврат от юли 1936 г., който бележи началото на Гражданската война в Испания.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Републикански пропаганден плакат срещу "ноктите на италианския нашественик".

През юли 1936 г., в началото на Испанската гражданска война, повечето от елитните националистически сили са изолирани в Испанско Мароко или на Канарските острови. Междувременно в Испания по-малки формирования от националисти и сили на Гражданската гвардия са вкарани в битка с проправителствените милиции, щурмова гвардия и онези армейски части, които остават лоялни на лявото правителство на Народния фронт. Затрудняващ ситуацията за националистите е фактът, че испанските републикански военновъздушни сили и флот остават верни на правителството.

Ако националистическите сили, воюващи в Испания, не получат подкрепления, бунтът може скоро да се провали. Генерал Франсиско Франко и другите националистически лидери изпращат емисари до Берлин и Рим, за да поискат помощ. Германският диктатор Адолф Хитлер и италианският Бенито Мусолини незабавно отговарят положително. Те изпращат транспортни самолети и екипажи в Мароко, за да прехвърлят националистическите сили оттам в Испания. Колониалните войски от Мароко позволяват на националистическите сили да поемат инициативата в континентална Испания.

Италианците също използват държаните от националистите и португалските пристанища като плацдарм за изпращане на доставки до националистическите сили и за кацане на испански войски в подкрепа на бунта. Италианските подводници започват да потапят испански, съветски и кораби на други нации, които транспортират материали през Средиземно море до републиканските пристанища. Действията на Обществото на народите обаче водят до Споразумението от Нион от септември 1937 г., което класифицира тези операции като актове на пиратство и е наложено от френския флот и британския кралски флот.[2]

Командири и основни операции[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Малага (1937) – победа за националистите
Битка за Гуадалахара – победа за републиканците
Битка при Сантандер – победа за националистите
Арагонска офанзива – победа за националистите
Каталонска офанзива – победа за националистите

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brian R. Sullivan, "Fascist Italy's military involvement in the Spanish Civil War," Journal of Military History (1995) 59#4 pp 697-727.
  2. Will Podmore, Britain, Italy, Germany and the Spanish Civil War (1998)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Corpo Truppe Volontarie в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​