Антропоцентризъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антропоцентризъм (гръцки: άνθρωπος, anthropos, "човешко същество"; and κέντρον, kentron, "център"), понякога и като човешко превъзходство, превъзходство на човека, е вярата, че хората трябва да бъдат смятани за център на света [1], също вярата, че хората имат способност да възприемат истинските качества на обектите [2].
Например във философията на Файербах (1841) е налице амбицията човекът да бъде издигнат до нивото на бога с цел да покаже своята истинска същност на съществуването си и също да се разтвори бога в човешката същност в по-голяма степен и по-ясно, отколкото при Хегел, който не напълно антропологизира божественото [3].
