Вулканичен експлозивен индекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Графично изобразяване на скалата за вулканичния експлозивен индекс

Вулканичният експлозивен индекс (ВЕИ) е създаден през 1982 г. като начин за описване и сравняване на относителната сила на експлозивните вулканични изригвания.[1]

Създаване и характеристика[редактиране | edit source]

Размерът и силата на вулканичните изригвания в историческо време се отчитат само на базата на наблюдение и описание, които зависят много от опита и гледна точка на наблюдателя. За да се премахне максимално субективният фактор, през 1982 г. Крис Нюхол от научната организация за геоложки проучвания на САЩ (USGS) и Стивън Селф от университета в Хавай (University of Hawaii) създават скалата за силата на вулканичните изригвания.[2] Тя има някои прилики със Скалата на Рихтер за определяне и сравняване силата на земетресенията. Състои се от прости цифрови индекси, които, в зависимост от силата на изригването, се увеличава от 0 до 8. Всеки следващ индекс, с изключение на 1 и 2, маркира 10 пъти по-силно изригване от това при предходния индекс. Няма известни вулканични изригвания с индекс по-голям от 8.[1][2] През 1994 г. скалата е актуализирана от Simkin и Siebert.[2]

База за сравнение[редактиране | edit source]

За отчитане на вулканичния експлозивен индекс се използва сравняването на различни фактори, които характеризират ерупцията, като водещ измежду тях е количеството изхвърлен материал. Отчита се височината на пепелния стълб, обема на изхвърлените вулканични материали като пепел, пирокластитни потоци, тефра и продължителността на самото изригване.[1]

Вулканолозите разработват ВЕИ с идеята да се подпомогне оценката на климатичното въздействието на вулканичните изригвания. За съжаление обаче индексът не отразява количеството серен диоксид (SO2), постъпил в атмосферата при изригване, което не е непременно свързано с неговата сила. Той обаче е критичен фактор при определяне на климатичното въздействие на вулканичните изригвания. Поради това днес индексът се използва предимно за оценка на относителния размер на експлозивните ерупции.[1]

Скала[редактиране | edit source]

Вулканичен експлозивен индекс (ВЕИ)[2][3][4]

ВЕИ описание на изригването височина
на облака
количество изхвърлен
материал
продължителност на непрекъснато изригване проникване в тропо-
сферата
проникване в страто-
сферата
честота класификация брой
известни
ерупции
примери
0 неексплозивно < 100 m < 10 000 m3 по-малко от 1 час незначително няма ежедневно Хавайски тип 755 Килауея, Еребус, Питон де ла Фурнез
1 слабо 100–1000 m > 10 000 m3 по-малко от 1 час слабо няма ежедневно Тип Стромболи,
Хавайски тип
963 Стромболи, Нирагонго (2002)
2 умерено (експлозивно) 1-5 km > 1 000 000 m3 1-6 часа средно няма веднъж седмично Тип Стромболи,
Тип о. Вулкано
3631 Галерас (1992), Синабунг (2010)
3 умерено до силно 3-15 km > 10 ,000 ,000 m3 1-12 часа значително възможно веднъж годишно Тип о. Вулкано,
Пелейско
924 Невадо дел Руис (1985), Soufrière Hills (1995)
4 силно (катаклизъм) 10-25 km > 0,1 km3 6-12 часа значително слабо ≥ 10 години Пелейско,
Плиниански тип
307 Мон Пеле (1902), Ейяфятлайокутъл (2010)
5 много силно (кризисно) > 25 km > 1 km3 повече от 12 часа значително значително ≥ 100 години Плиниански тип 106 Везувий (79 г.), Света Елена - САЩ (1980)
6 колосално > 30 km > 10 km3 повече от 12 часа значително значително ≥ 100 години Плиниански тип 46 Кракатау (1883), Пинатубо (1991)
7 супер колосално > 40 km > 100 km3 повече от 12 часа значително значително ≥ 1 000 години Ултра плиниански тип 4 Мазама (5 677 ± 150 г.пр.н.е.), Санторини (ІІ хилядолетие пр.н.е.), Тамбора (1815)
8 мега колосално (неописуемо) > 50 km > 1 000 km3 повече от 12 часа значително значително ≥ 10 000 години Супервулкан 0 Йелоустоун (640 000 г.пр.н.е.), Езеро Тоба (74 000 г.пр.н.е.)
Обем на вулканичната ерупция. Отляво надясно - Йелоустоун (2,1 млн.г.), Йелоустоун (1,3 млн.г.), Лонг вали (6,26 млн.г.), Йелоустоун (0,64 млн.г.). 19 и 20 век - Тамбора (1815), Кракатау (1883), Новарупта (1912), Св. Елена (1980), Пинатубо (1991)

Големите експлозивни изригвания се случват много по-рядко, отколкото малките. Данните за броя на ерупциите в таблицата са дадени според записите на Смитсоновия институт до 1994 г.[2]

Изригвания, които определено са експлозивни, но не се разполага с друга описателна информация за оценка на техния размер, обикновено по подразбиране се класифицират с индекс 2 като умерени. Индексът на други изригвания, при които изхвърленият материал е натрупван в продължение на дълъг период от време и/или е попаднал много близо до отдушника, се понижава с една единица ВЕИ.[2]

Символи, изписвани след или вместо ВЕИ[редактиране | edit source]

*” - означава, че има различни данни за силата на изригването. Това се получава обикновено, когато най-силната ерупция е предшествана от по-слабо ниво на активност. Знакът се поставя след индекса на най-силното изригване, случило се между началото и края на вулканичната активност.[2]

?“ - означава, че е трудно да се установи силата на изригването и за него има само косвени доказателства. Също се поставя след индекса.[2]

+“ - означава, че силата на ерупцията е в горната граница на вулканичния експлозивен индекс. Поставя се обикновено при ерупции с индекс 4 и повече. В световен мащаб този знак е използван само след индекса на 22 познати изригвания.[2]

^“ - знакът се поставя когато индексът е повишен с една единица с предположението, че в далечното минало са документирани само много силни изригвания. Към такова повишение се прибягва в много малко случаи, обикновено за ерупции, станали преди повече от 1 500 години.[2]

С“ - поставя се вместо индекса, когато изригването е придружено с колапс на калдерата, но силата му не може да се определи дори приблизително. Това обикновено се случва при много силни ерупции с индекс над 4.[2]

Р“ - знакът се поставя вместо индекса при липса на количествени данни за изхвърления материал, но е уточнено, че изригването е от Плиниански тип.[2])

Четирите най-силни познати изригвания[редактиране | edit source]

Изригването е със сила 7 по ВЕИ и е най-мощното за цялото хилядолетие. Пелената от пепел понижава температурата на Земята с над 5°F. В резултат на тази ерупция настъпва тъй наречената "година без лято" (1816 г.) и загиват десетки хиляди човека. Като резултат от него, през юни в Квебек пада 40-сантиметров сняг. Реколтата по целия свят е унищожена и според историка Джон Поуст предизвиква "най-голямата продоволствена криза в западния свят".[5]

Филипинският вулкан Пинатубо през 1991 г.

Това е един от най-известните вулканични катаклизми, който унищожава индонезийския остров Кракатау. Звукът от експлозията се чува в радиус от почти 5 000 km. Силата на ерупцията е 6-7 по ВЕИ и предизвиква 57-метрова вълна цунами и мощни ураганни ветрове. Вулканичният облак циркулира в атмосферата повече от 2 седмици.[5]

Това е най-голямото изригване през 20 век. То става в толкова отдалечена част на Аляска, че учените трудно установяват кой точно вулкан е изригнал. Силата му е 6-7 по ВЕИ и изхвърля повече лава, отколкото всички вулкани в Аляска дотогава. Създава се калдера с диаметър 2 km и дълбочина 600 m. Вулканичната пепел се стеле в продължение на 3 дни и в най-големия град Кодиак на едноименния остров образува покривка от пепел, дебела 40 сантиметра.[5]

Вулканът се намира на остров Лусон, най-големия във Филипините. Считан е за спящ, тъй като не е бил активен повече от 500 години. Изригването е предшествано от многобройни земетресения и слаби изригвания, наблюдавани през април и май 1991 г. Властите обозначават три евакуационни зони около вулкана и до мощното изригване със сила 6 по ВЕИ близо 66 000 души са евакуирани. Това значително намалява броя на жертвите, които наброяват 850 човека.[5]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((en)) USGS/Volcano Hazards Program/VEI
  2. а б в г д е ж з и к л м ((en)) Global Volcanism Program, Smithsonian National Museum of Natural History/Eruption Data Criteria
  3. ((en)) A Dictionary of Units of Measurement/Volcanic Explosivity Index
  4. ((en)) The Volcanic Explosivity Index
  5. а б в г ((bg)) Тема/Изгубени в облака