Робинзон Крузо (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за острова до Чили. За други значения вижте Робинзон Крузо.

Робинзон Крузо
Isla Juan Fernandez (vista hacia Robinson Crusoe desde Montaña).jpg
Село Сан Хуан Баутиста, о-в Робинзон Крузо
Rob-cru.png
Местоположение Атлантически океан
33°38′42″ ю. ш. 78°49′23″ з. д. / 33.645° ю. ш. 78.823056° з. д.
Страна Чили Чили
Площ 96.4 km²
Население 630 жители
6,54 души/km²
Най-висока точка 823 метра
Робинзон Крузо (остров) (Чили)
Green 008000 pog.svg

Остров Робинзон Крузо (на испански: Isla Robinsón Crusoe), до 1966 г. известен като остров Más a Tierra (Близо до земята), е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който е под чилийски контрол. Разположен е на 674 km западно от Южна Америка в южната част на Тихия океан. Архипелагът се състои от 3 острова — Робинзон Крузо, Алехандро Селкирк и малкия остров Санта Клара.

Островът се отличава с планински и хълмист терен, като най високата точка връх El Yunque се намира на 916 m над морското равнище. Интезивна ерозия е довела до образуването на стръмни долини. В югозападната част на острова се е формирал тесен полуостров, наречен Cordon Escarpado.

Тук е мястото, където морякът Александър Селкирк е бил изоставен през 1704 г. и е прекарал 15год. В абсолютна самота. Смята се, че той е вдъхновил Даниел Дефо да напише класическия роман Робинзон Крузо. Съобразявайки се с литературните асоциации, свързани с острова, през 1966 г. правителството на Чили го преименува на о-в Робинзон Крузо.

От 1977 г. трите острова са обявени за биосферни резервати с особено голяма значимост поради големия брой представители на флората и фауната, които са ендемити. Особено известно сред тях е червеното колибри.

Населението на о-в Робинзон Крузо наброява 500-600 души, които живеят в селото Сан Хуан Баутиста (San Juan Bautista).

Стотици туристи посещават острова годишно. Сред главните атракции е водолазното гмуркане.

Литература[редактиране | edit source]

  • Еверс, Марко. Нежеланият рай. сп. GEO, бр. 6, юни 2010, Медия, София, стр. 42—43

Външни препратки[редактиране | edit source]